В практиката си няколко пъти се случи да консултирам семейства с дете, страдащо от дисфагия, обикновено в ранна юношеска възраст. Какво представлява дисфагията?


В най-общи линии дисфагията се изразява в проблем с преглъщането. Когато липсва органична или медицинска причина, е повече от ясно, че търсим психологически фактори, водещи до този проблем. 


Не са налични много проучвания на психологическите аспекти на дисфагията, но като всеки друг психологически проблем и тя засяга качеството на живот на индивида. Забелязва се често при пациенти с психични заболявания, като причината може да е страничен ефект от медикаменти, необичайно хранително поведение или фобия от различен характер.



Известни са четири типа дисфагия:

  • Орофарингеална дисфагия, която се изразява в затруднение с придвижването на храната към гърлото.
  • Езофагеална дисфагия, изразяваща се в затруднение с придвижването на храната към хранопровода.
  • Невромускулен симптомен комплекс, което е индикация за прогресиращо неврологично заболяване или увреждане.
  • Функционална дисфагия – проблеми с преглъщането при отсъствие на структурни аномалии или медицинска причина за това.

 

В психологията обикновено работим с функционална дисфагия, често дължаща се на психологически проблем. Най-честите психологически причини за дисфагията са генерализирано тревожно разстройство, депресия, обсесивно-компулсивно разстройство, паническо разстройство, посттравматично стресово разстрйство, социални фобии. Възможно е и дасфагията да се явява проблем от сензорно-интегративен характер.


Не са изключение случаите, в които дисфагията се дължи на фагофобия – страх от преглъщане или страх от задавяне. Причините в този случай обикновено са психогенни. При лицата с дисфагия се наблюдават значително повишени нива на тревожност. Тревожността може да причини дисфагия, тъй като паническите пристъпи могат да доведат до стягане и свиване на мускулите на гърлото. Много лица описват, че в такива моменти се чувстват сякаш се задушават.


Наличието на дисфагия може да има негативно влияние върху социалните взаимоотношения на страдащия. Липсва удоволствието и насладата от споделеното хранене. Събирането с близките около трапезата се превръща в стресова ситуация за всички, което може да предизвика и засили стремеж към изолация. Лицата, страдащи от дисфагия, често прибягват до самоизолация. Всички знаем колко важно за един юноша, а и не само, е да умее да изгражда и развива пълноценни взаимоотношения с другите. 


Говорили сме, че през юношеството настъпват доста промени, както от физически, така и от психологически характер. Някои подрастващи трудно приемат промените. Дисфагията често се явява симптом на „отричането“ на промяната. Родителите често се фиксират върху самата дисфагия като симптом и изпитват затруднения да идентифицират първоизточника на проблема. Тук на помощ идва семейното консултиране. Важно е да се отчете как този симптом функционира в семейството и от каква промяна се нуждае семейната динамика, за да може средата да е по-подкрепяща за детето. Повечето родители правят всичко по силите, за да помогнат на детето си да се справи. Проблемът на детето е проблем на цялото семейство и носи стрес на всички членове. Да се идентифицират признаците на заболяването е от изключително важно значение за последващото лечение. Много важна е подкрепата от близките, за да може човекът да придобива увереност по пътя към справянето с проблема.