Темата за осиновяването е много деликатна. Често говорим за осиновените деца, за „първичната рана“, за преживяванията на изоставените от биологичните си родители деца. Нека този път да обърнем по-специално внимание на осиновителите и през какви трудности преминават те самите в желанието си да дарят едно дете с грижа, любов и внимание.
Осиновяването е форма на узаконяване на връзката между един родител и дете, които нямат биологична връзка или семейна двойка, при която поне единият няма биологична връзка с детето (единият партньор може да осинови детето на другия партньор). Съответно детето се явява присъединено към семейството чрез осиновяване.
Осиновителите се сдобиват с всички законни и социални права по отношение на детето, както и с всички отговорности, принадлежащи на всеки родител. Осиновяването променя живота не само на детето, но и на неговите осиновители. Родителството безспорно е ангажимент за цял живот. А осиновяването може да бъде дълъг, сложен и емоционално изтощителен процес.
Осиновителите често са хора, които по една или друга причина не могат да имат свои биологични деца. Но се срещат и двойки, които имат свои биологични деца и решават да дадат любов и топла семейна среда на изоставено дете.
Всички деца имат нужда от емоционална топлина, любящо семейство и уютен дом. Те имат нужда да растат в безопасна и сигурна среда, с подкрепящи родители. За семейството, което е решило да осинови дете, самият процес на осиновяване е едно пътуване, което често поражда чувства на несигурност, недоверие и притеснения.
Кое различава осиновителите от биологичните родители? Повечето ще кажат биологичната връзка с детето. И това ще е вярно. Но има още много неща, за които рядко се говори. Докато биологичните родители решават да имат дете и това просто се случва, при осиновителите не е съвсем така. Осиновителите попълват тонове документация, минават през редица проучвания от всички институции, трябва да отговарят на куп изисквания, да преминат през различни интервюта, през оценка на родителския капацитет и установяване на мотивите им да осиновят дете. Неща, които са крайно непонятни за семействата, които си имат свои биологични деца. На билогичните родители никой не им прави оценка за това дали са годни или не да отглеждат деца. Никой не пита едно семейство какви са мотивите им да искат деца. Това се приема за нормално продължение на връзката на двойката. При осиновителите е по-различно. Обстоятелствата от процеса на осиновяване оказват влияние на емоциите на осиновителите. Всички проучвания отстрана на институциите, непрестанните срещи със специалисти и безкрайните интервюта, през които преминават осиновителите, могат да доведат до чувство на раздразнение.
Биологичните родители имат времето за подготовка за бъдещото дете по време на бременността на майката. Самият организъм на жената има нуждата да се пренастрои и това се случва през тези девет месеца. Когато осиновителите не са имали възможността да преживеят физическия процес на бременността, това би могло да доведе до конфликт в идентичността на майката. Докато едно дете от самото си раждане демонстрира привързаност към майка си, при изоставените и впоследствие осиновени деца, не е точно така. Тук на помощ идват инситуциите. Тяхната цел не е само да проучат из основи бъдещите родители, но и да им помогнат, както на тях, така и на детето да се адаптират плавно и осъзнато към новата ситуация. Розовите представи за това как в дома ще влезе едно красиво и добро детенце, което ще носи само радост, често биват разбивани.
С порастването на детето осиновителите мислят и как да разговарят с детето си за неговото осиновяване. Това също е предизвикателство. Настъпва и чувството на страх от негативни реакции отстрана на детето. Истината е, че за едно осиновено дете няма подходяща възраст, в която да научи това. Специалистите съветваме детето да знае още от самото начало като информацията се поднася подходящо спрямо възрастовите особености. Дори и да не разбират изцяло концепцията на осиновяване в началото, на по-късен етап, когато се говори за това, те няма да се чувстват излъгани. Разговаряйки периодично за това още от ранна възраст, на осиновените деца им се дава възможност да адаптират реакциите си по отношение на произхода си и начина им на попадане в това семейство.
Нормално е и с порастването на детето то да проявява любопитство за произхода си и биологичните си родители. Много осиновители изпитват негативни чувства от това. Всеки човек оформя своята идентичност до изключително голяма степен от семейните връзки. Респективно, осиновените лица оформят идентичността си през историята на тяхното осиновяване.
Много важен момент за всички е да се разбере и осъзнае, че появата на едно дете в семейството неизменно носи много радост, но осиновяването, освен позитивните чувства, реално винаги е свързано и с преживяването на загуба. Няма как да не се мине през загуба, за да се стигне до осиновяване, независимо дали за самите осиновители или за осиновеното дете. Каква загуба ли? Биологични родители изживяват загуба по отношение на детето си, детето е разделено от биологичната си майка. Осиновителите преживяват загубата през невъзможността да имат свое биологично дете. В общи линии всеки от тази триада по някакъв начин преживява загуба. Затова често казваме, че осиновяването понякога води до конфликтни емоции – от една страна радостта, че ставаш родител, а от друга чувството на вина за скръбта на някой друг.
Осиновителите се сблъскват и с други предизвикателства по време на порастването на детето. те са подложени на наблюдение и след осиновяването на детето, което често е възприемано в негативен контекст. Посещенията на семейството след осъществяване на осиновяването обаче не целят само да се установят евентуални проблеми по отношение на отглеждането на детето, но и да се окаже помощ и подкрепа на семейството при евентуални затруднения с изпълнението на новата роля.
Безкрайно значимо е родителите-осиновители да са достатъчно подготвени за осъзнато посрещане на всички предизвикателства, с които ще се сблъскат през житието си, свързани с детето. В противен случай ще изпитват негативни емоции. Не са редки случаите и на разсиновяване, което би довело до още по-тежки емоционални и психологически проблеми при децата, преживявайки повторно отхвърляне. Осиновените деца често имат проблеми с привързаността и демонстрират проблемно поведение с подсъзнателната цел да предизвикат родителите си и да получат внимание. По този начин се чувстват приети и зачетени.
По пътя на порастването на детето могат да настъпят много сътресения в семейството, свързани с произхода на детето и начина на свързване със семейството. В един момент детето вероятно ще започне да задава въпроси за своя произход. Много важен момент е настоящите му родители да не приемат това в негативен контекст. Споменахме за търсенето на идентичността. Реалният произход е част от идентичността на всяко дете, независимо дали то е осиновено или биологично.
