„Нарцисизъм“ е термин, който произлиза от древноримските митични истории на поета Овидий. В тях се разказва за красив млад мъж на име Нарцис, който е наказан от боговете да се влюби в собственото си водно отражение. Нарцис, откривайки, че обектът на неговата любов не може да отвърне със същото, бавно се погубва. Причината за наказанието на Нарцис е - отхвърлял е много потенциални любовници.
Произходът на историята за Нарцис датира от 8 г. сл. Хр. Едва през 1800 г. терминът нарцисизъм започва да се прилага в психологически аспект. Думата нарцисизъм много често се употребява като негативно описание на някой, който не отговаря на нашите очаквания. Каква обаче е спецификата на това състояние?
Според Зигмунд Фройд нарцисизмът е черта, която под една или друга форма принадлежи на всеки един индивид. Нарцисизмът има своите здравословни аспекти. Какви са разрушителните и патологичните нива на нарцисизма?
Разрушителният нарцисизъм се характеризира с постоянна проява на интензивните маркери – чувство за грандиозност, характеризиращо се съответно с чувство за правота и превъзходство. Такива лица обикновено демонстрират надменно и арогантно поведение, както и генерализирана липса на емпатия към другите. Естествено, подобна проява на нарцистично поведение е деструктивна. Но изключително високите нива на проявление минават в категорията патология – непрестанен стремеж към търсене на власт, тотална липса на емпатия, тотална неспособност на проява на любов към другите; от една страна, чувство за празнота, но и същевременно емоционална недостъпност за другите, твърде голямо его. В такива случаи може да се говори за нарцистично личностно разстройство.
Някои източници сочат, че нарцистично личностово разстройство се среща с по-голяма честота при мъжете, като често започва в юношеска възраст или ранните години на зрелостта. Като един от основните рискови фактори се посочва свърхпротективно или пренебрежително поведение на родителите в детството.
Твърде голямото его, високомерието, проявявано от нарцистичната личност, има за цел да отличи тази личност от общата тълпа. Това в много случаи може да е плюс за кариерно развитие, защото нарцистичната личност винаги ще се бори за това да се отличава в положителен аспект. Но човек, страдащ от нарцистично личностно разстройство, пренася това си поведение и в личните си взаимоотношения. Изразява се в сремеж за пълен контрол и липса на гъвкавост, както и невъзможност за приемане на съществуването на различна гледна точка. Нарцисистите трудно зачитат границите на другите. Те сляпо вярват в своята правота. Не приемат отказ.
Въпреки твърде високите положителни възгледи на нарцисистите за собствената личност, вътрешно те изпитват дълбока несигурност. Това ги прави по-реактивни на обратната връзка, която получават от другите.
В допълнение към завишената представа за себе си, нарцисизмът се характеризира и с пристрастеността към фантазно мислене; с необичайно хладнокръвие и спокойствие, което се разклаща само, когато нарцистичната увереност е застрашена, както и от склонността на другите да се приемат за даденост или да бъдат експлоатирани.
Диагноза се поставя чрез клинична оценка (DSM V). За нарцисита е трудно да възприеме поведението си за проблемно и те рядко търсят помощ сами със заявка за наличие на симптоматика, характерна за нарцистично личностово разстройство. Причините да потърсят помощ обикновено са други, произхождащи от състоянието им – проблеми в партньорските взаимоотношения, проблеми в работния екип, тревожност, депресия.
Лечение се осъществява посредством психотерапия. Медикаментозна терапия също може да се включи, ако има и друго съпътстващо психично заболяване. Психотерапията ще помогне на нарцистичната личност да разбере причините за поведението, да осъзнае увреждащия модел и да потърси и овладее нови по-здравословни модели на възприятие, както и на общуване с околните.
