Често се говори за отсъстващия баща в живота на детето. Но понякога нещата в живота се стичат така, че някои порастват без майка. И както казва принцеса Даяна – „ръцете на майката са по-утешителни от на всеки друг“. Майката е най-близкият човек до всеки от нас. Тя е най-голямата опора, най-големият защитник и най-добрият учител за всяко дете. Нейното присъствие до голяма степен е определящо за това в какъв възрастен ще се превърне детето. Много хора не отдават особено значение на отсъстващия родител, но отсъствието също е толкова значимо, колкото и присъствието. Да израснеш без майка си дава своето отражение и оставя отпечатък в психологически аспект върху човешката личност.


Липсата на емоционална връзка с майката може да има негативни последици по отношение на бъдещите взаимоотношения на личността в бъдеще. Това често води до нарушена способност за разбиране на собствените чувства на едно дете, което често се пренася и в живота на възрастния. Съответно липсата на емоционална подкрепа от страна на майката към детето може да попречи за изграждане на хармонични партньоски взаимоотношения, тъй като такова лице ще изпитва и затруднения да разбира и чувствата на партньора си. Страхът от загуба или отхвърляне взима превес и това води до неспособност за изграждане на дългосрочни връзки. Липсата на внимание от майката в по-ранните години може да доведе до прекомерна нужда за внимание от страна на другите. Това ще провокира поведение, целящо привличането на вниманието върху собствената фигура. Подобно поведение обаче би могло да се окаже отблъскващо за околните, което отново ще доведе до дистанция, а това от своя страна ще подхрани чувството за недостатъчна стойност на личността.


Когато не получаваме майчина любов в ранните си години, това в един момент води до блокиране на чувството ни на любов.



Липсата на майчина подкрепа води до затруднения със справянето в стресови ситуации. При децата, чиито майки не присъстват в живота им, се наблюдават по-високи нива на стрес и тревожност.


Децата, чиято майка е отсъстваща често изпитват чувство на самота. У тях се създава усещането, че трябва сами да се справят с всички предизвикателства. Липсата на майчиното рамо може да доведе до агресивни и девиантни прояви в бъдеще. Децата в подобна ситуация по-трудно развиват чувство на емпатия, тъй като към тях то не е проявено от най-близкия човек. Особено за момичетата майката е тази, която да научи дъщеря си как да бъде жена. Тя е тази, която трябва да предаде и да въведе момичето в света на жената. Липсата на майка за едно момиче ще я направи неуверена и трайно ще настани чувство за несигурност.


Чрез майката децата изграждат сигурна превързаност. Това се случва в по-ранните периоди от детството. Привързаността корелира със самоувереността и самочувствието при децата и юношите. Сигурната привързаност помага на детето по-лесно да се справя с предизвикателствата и промените. Резонно, отсъствието на майката води до затруднения и в тези области. Важно е да имаш майка, която да ти вдъхва увереността, от която всяко дете се нуждае, за да процъфтява. 


Разбира се, не е без значение какви са причините за отсъствието на майчината фигура. Ако майката си е тръгнала доброволно от живота на детето, това може да породи съмнение у детето, че не е достойно да получава любов. Това в бъдеще ще създаде перманентно чувство на недоверие към другите и към своята собствена стойност. Това може да породи и състояния като социална тревожност, което допълнително изолира индивида от другите. Невъзможността за свързване с майката и чувството на отхвърленост водят до затруднения за свързване с други жени в зряла възраст. Сякаш се поражда едно перманентно недоверие към женския пол изцяло.


Ако липсата на майката е породена от нейната смърт, това води до по-трудно преживяване и справяне с други травматични събития. Травмата от загубата неизменно води до по-дълбока травматичност от други стресови ситуации.


Докато децата, които растат без майки в дома, може да изпитват чувство на изоставеност и загуба поради отсъствието на родителя си, те все още могат да демонстрират устойчивост над психологически, емоционални или социални бариери чрез вяра в себе си и положително насърчение и разбиране от страна на другите.