Проблемите със съня са често срещани, като отвеждат родителите в кабинета на психолога. Родителите са тези, които, познавайки най-добре детето си, могат да преценят кога е добре то да заспи. Те обаче трябва да се вгледат и в нуждите на семейството и да решат, че ще бъдат постоянни в поведението си, защото само така ще могат да помогнат на децата си да придобият правилен ритъм на сън.

 

Трябва да се вземат предвид нуждите на всички членове на семейството. Със сигурност няма да е полезно за развитието на малко дете, ако чрез проблема си със съня то определя ритъма на семейството и решава какво ще се случва всяка вечер. Със сигурност няма едно решение и вие като родители ще решите кое е най-добро за детето. Много е важно и двамата родители да участват в решаването на проблема със съня, бащите са също толкова важни, колкото и майките.



От колко часа сън се нуждае едно дете? Времето за сън е различно в зависимост от възрастта, но е различно и при различните деца. Новородените се нуждаят от 8 до 16 часа сън за едно денонощие. С израстването на детето часовете на сън намаляват, както и дълбочината на съня.


Форми на проблеми със съня

Най-честите проблеми със съня при малките деца са събуждане през нощта и трудности при заспиване. Въпреки това е възможно също да имате лоши сънища или нощни терори.


Със сигурност лошите сънища се появяват около двегодишна възраст, по-чести са между три и четири години. След лош сън детето крещи и е разстроено, будно е и може да си спомни какво е видяло, дори и да му е трудно да го опише. Не можем да кажем, че единствената причина са психо-емоционалните проблеми, тъй като някакво притеснение през деня или някой филм по телевизията също могат да ги причинят.

 

Насърчението и милите думи са достатъчни, за да приспят детето отново. Лошите сънища често се появяват във възрастта на въпросите "защо", когато детето се развива бързо и се занимава с много неща от света около него. Някои деца се страхуват поради лоши сънища и може би се нуждаят от малка лампа или кукла за успокоение с тях. Ако, разбира се, лошите сънища са много чести, тогава е възможно това да е признак на някакво психоемоционално разстройство. Тогава би било добре да се види специалист.


Вечерни пароксизми на страх – хипнолалия. При тях детето внезапно изпищява и родителите го намират уплашено, зяпащо безизразно и мърморейки неразбираеми думи. Детето не е будно и често за родителите е трудно да го събудят. Бързо, ако му позволим, то отново заспива спокойно. Това би било правилното поведение. Те обикновено могат да се появят, когато има повишен стрес и има някои доказателства, че в някои семейства се появяват по-често. По-често се среща при момчета и обикновено на възраст между 5 и 12 години. Децата не помнят събитието на следващия ден.


Децата могат да развият много навици, за да се успокоят и да могат да спят. Кукла, рокля, играеща с косите на майката. Приспивна песен с люлеене е нещо, което успокоява децата, но дали е най-правилният начин?! Не е необичайно децата да движат тялото си или да клатят главите си сами, или още по-рядко, блъскане на главата – нощно блъскане на главата – в леглото. За родителите е много трудно да променят начина на успокояване, когато това стане навик. Ето защо е добре бързо да намерите някакви начини, които са приемливи и без участието на други членове на семейството.

 

Има деца, чието състояние е израз на страх и повишена тревожност, тогава родителите трябва да потърсят помощ. Ако навиците се появят и през деня, тогава може би детето е тъжно или не получава достатъчно стимули.


Най-често срещаните проблеми със съня на детето са това то да си легне и да заспи. 
Нарушенията в поддържането на съня са когато децата, след като заспят, се събуждат, плачат и искат внимание от родителите. Има много форми на нощно събуждане, някои деца го правят няколко пъти, други искат различни неща, трети утихват бързо, а има и варианти, при които децата искат родителите да са близо до тях.

 

Повечето трудности от този вид започват донякъде случайно или следствие на някакво заболяване, но вероятно и на фона на някаква свръхпротективност или страх от родителите. Има много фактори, които влияят върху навиците за сън на децата, като глад, болка, болест, но също и семейни причини, като атмосферата у дома, присъствието на братя и сестри, стрес и много други, които могат да играят важна роля в поведението на съня на децата.


Какво мога да направя, за да помогна на детето си да спи добре?

  • Ако от самото начало има стабилност, тогава дори ако децата все още имат някакъв проблем със съня, това ще бъде решено бързо.
  • Разграничението между деня и нощта, съня и бодърстването е много важно.
  • Детето трябва да има собствено място за спане. Добре е да има процедура за приспиване, за да могат децата да се подготвят и свикнат, но без да отнема много време, нито да е сложно.
  • Родителите дори и при най-малък шум не трябва да тичат винаги към стаята на детето си.
  • Препоръчва се детето да бъде слагано да спи както от майката, така и от бащата.
  • Сънят трябва да е тих и щастлив процес, при стрес е трудно да се спи. 
  • Ако има сериозен проблем със съня, тогава би било добре и двамата родители да потърсят навреме помощ за детето си.