Често хората имат усещането, че когато се касае за интимни взаимоотношения, те сякаш попадат на един и същ сценарий и често причината за провалите се търси навън. Замисляли ли сте се, че вие може да сте лицето, което съзнателно или подсъзнателно се стреми към разруха и разпад на собствената си връзка? Вероятно, защото на едно подсъзнателно ниво имате нужда да подхраните вярването си, че сте обречени, че все попадате на неподходящи, че все не се получава... Това е откровен самосаботаж. И да, това е поведение, което пречи на благополучието в дългосрочен план и понякога не е лесно да бъде разпознато и признато.


Една от основните причини за самосабота в партньорските взаимоотношения са ограничаващите вярвания. Те са ирационални и безполезни. Накратко обяснено – самосаботажът е възпрепядстване на собствения успех. Поведението на самосаботаж често е несъзнателно и се проявява в повтаряне на добре познатия модел от по-ранните години.


Вероятно не е изненада, че отново ще подчертаем стила на привързаност, който демонстрира конкретното лице. Стилът на привързаност и преживяванията в ранните детски години имат отношение към това до каква степен индивидът е склонен да саботира връзките си в живота като възрастен. Стилът ни на привързване всъщност е начинът, по който се справяме във взаимоотношенията си.



Хората, които проявяват тревожен стил на привързване желаят интимност. Но често опитът им в детсвото е свързан с отхвърляне или изоставяне и те се страхуват този модел да не се повтори. И често прехвърлят този страх във взаимоотношенията си с партньора, което води до поведение, увреждащо за взаимоотношенията. Най-честата проекция на собствените притеснения и страхове е демонстрацията на непрестанни съмнения за верността на партньора, често без реална причина за това.


Демонстирането на пренебрежение към партньора често пък се свързва с избягващия стил на привързване. Тези хора често избягват интимност, избягват дългосрочно обвързване, защото трудно се доверяват и у тях се е загнездило чувството за самодостатъчност.


Самосаботажът на връзката често се свързва с неоснователни негативни чувства към партньора, липса на полагане на усилия за връзката и прехвърляне на отговорността за благополучието на тези взаимоотношения изцяло на другия. Самосаботажът е свързан с ниска самооценка и негативни емоции, които непрекъснато се подклаждат от произтичащ провал.


Една индикация за самосаботиращо поведение е стремежът към перфекционизъм. Стремежът към невъзможен стандарт има негативно влияние, когато нещо не се случи според плануваното. А отклоненията от нормата за перфектност са неизбежни.


Отказът от това да се опитате да се справите с проблемите също е самосаботиращо поведение. Прибягваме до добре познатия модел на неглижирането, отлагането, избягването, а в по-крайни случаи дори и бягство. По-лесно е да си тръгнем от тези взаимоотношения вместо да се опитаме да се справим с различията заедно с партньора. Това обаче потулва проблема краткосрочно. В дългосрочен план, той ще се завърне с пълна сила, независимо дали в тези или други следващи взаимоотношения. И ще се връща докато не прекъснете порочната нишка и не промените модела.


Прекалената самокритичност също води до самосаботиране. Много хора се подценяват, когато трябва да се справят с някое предизвикателство. Често не вярват във възможността си за успех. Това нерядко е плод на скрита емоционална болка.


Първата стъпка към ползотворната промяна, разбира се, е осъзнаването на нездравословния модел. Всеки може да промени ограничаващите си вярвания и да се отърве от самосаботиращото поведение с помощта на психотерапия. За това се изисква ивестна доза смелост, но си заслужава.