Когато двама души се свързват чрез брак, те го правят с идеята, че ще останат заедно до края на живота си. Понякога обаче се случва следствие на разногласия от различен характер, пътищата на партньорите да поемат в различни посоки. Разногласията могат да бъдат породени от икономически причини, емоционално дистанциране, изневяра, и всичко това прави партньорските взаимоотношения нездравословни.


Много често консултирам развеждащи се хора, при които се е настанило чувството за вина, че напускат брака или чувството, че те са виновни затова, че партньорът им е решил да напусне. Това чувство за вина донякъде не е необичайно явление, независимо от това кой е инициатор на разтрогването на брака. Самото чувство за вина може да е мотивирано от различни неща – от разочарованието за неизпълнените обещания, от идеята, че някой не е направил нещо, за да спаси взаимоотношения, от несигурността по отношение на житейската промяна, от оценката на близките, чувството за морал... На първа линия често излиза вярването, че не си направил достатъчно. В най-общи линии в основите е чувството за провал. Особено, когато двойката има и деца – вина за невъзможността да се подсигури на детето здравословна и пълноценна семейна среда. Чувството на вина е един своеобразен процес на скръб по погребаните надежди. Няма наръчник за изцелението.


В психологията обикновено бръщаме внимание на пет вида вина:


  • Изпитване на вина за нещо, което сме направили;
  • Изпитване на вина за нещо, което не сме направили;
  • Вина за нещо, което мислим, че сме направили;
  • Вина за това, че не сме направили достатъчно;
  • И изпитване на чувство за вина за това, че се справяме по-добре от някой друг.

 

Изневярата е честа причина за разтрогване на брака. Вина може да изпитва както изневерилият, така и този, на когото са изневерили, вторият с идеята за първите четири от гореизброените видове вина. Особено, по-често при жените се прокрадват въпроси от сорта на това как да поддържат здрава среда за децата, точно когато имат усещането, че животът им се разпада и биха ли могли да изградят нов, загърбвайки стария. Има ли наличие на деца в брака обаче, това неизменно означава, че не може бившият партньор да бъде загърбен изцяло. Ще ни се налага да общуваме с него, дори и да се срещаме по повод детето или децата.


Децата са безгласни невинни наблюдатели на случващото се между родителите и те могат да изпитват своята си, макар и нерелевантна, вина за развода. Още повече, че понякога разпадът на брака е следствие именно на неразбирателство по отношение на отглеждането на децата. Разводът може да доведе до чувство на обърканост при децата. Децата често се явяват причина за отлагане на решението за развод, което от своя страна води до задълбочаване и ескалиране на конфликтните ситуации.


За децата последствията от един развод могат да бъдат както отрицателни, така и положителни, а ефектите от това могат съответно да са краткосрочни и дългосрочни. Разводът оказва влияние на всички и води до промяна на живота на всички, които са били част от това семейство. И колкото по-мирно се случват нещата, толкова по-малко ще е отрицателното въздействие върху всички членове, включително и децата. Разведените родители продължават да имат отговорност към тях. При един развод децата често не страдат от самия развод, а от емоционалното напрежение и негативното взаимодействие между родителите. Често, макар и подсъзнателно, са заставяни да заемат страна и чувството на лоялност към единия или двамата родители ги кара да изпитват чувство на вина. Понякога децата се чувстват като изоставени, защото емоционалното изтощение от негативните преживявания води до оттегляне в момент, когато те имат най-голяма нужда от подкрепата ни. Основното, което засяга децата при развода, е нашето собствено поведение. 


Разводът е дълго и мъчително преживяване, но на раздялата може да се погледне като нова възможност за по-добро бъдеще, за изграждане на по-топли и силни връзки. Тя се явява част от развитието на всеки един от партньорите, както и на децата.


Как можем да се справим с чувството за вина и да окажем подкрепа на децата ни, които изпитват подобно чувство? На първо място, най-важно е да разговаряме с децата честно и открито. Да можем да признаем, че не се чувстваме щастливи и че стъпката към развод е за благото на всички. Децата имат нужда от щастливи родители и ако живеят в токсична среда, изпълнена с конфликтни ситуации, то това води до потиснатост, тревожност и неудовлетвореност. От изключителна важност е да сме налични в случай, че децата изпитват необходимост да споделят за своите чувства и емоции и да подходим с разбирането и приемането им. Трябва да помогнем на децата да разберат, че разводът не е по тяхна вина и да им го напомняме колкото е необходимо. Да го припомняме и на себе си, тъй като бившите партньори често въвличат децата в ролята на разменна монета. В практиката си съм се уверила, че разтрогването на един брак може да извади най-тъмните страни на човек. Уверете детето в това, че макар и в друга конфигурация, то все още има семейство. 


Ако не сте в състояние да се справите сами с мъчителните въпроси, с чувството за вина и страх, то смело потърсете психолог, който ще ви помогне да извървите този трънлив път.