В живота ни понякога се случва да се сблъскаме с чувството за вина. Но какво всъщност е това. Чувството за вина произлиза от съзнателна негативна оценка за нашата собствена личност. Чувството за вина идва тогава, когато смятаме, че сме постъпили нередно или неморално в дадена ситуация, когато действията ни са имали увреждащи последици или са накърнили нечие достойнство. В истинския си смисъл чувството за вина е чувство на разкаяние или тъга за минало действие.


Чувството за вина може да повиши нивата на стрес и тревожност и дори да доведе до състояния на депресия, объркване, проблеми със съня и концентрацията и други. Поради тези фактори може да е причина и за социално отдръпване. Чувство за вина може да възникне и поради социален натиск, когато другите осъждат някоя ваша постъпка.


Чувството за вина може да има и конструктивен ефект. Може да бъде движеща сила човек да промени поведението си към по-добро. Наличието на усещане за вина говори и че човек притежава морални и етични стандарти, както и съпричастност.



Въпреки че често вината се разглежда като добродетел заради наличието на морал и етични стандарти, отговорност и съпричастност, тя може да разруши емоционалното състояние на човек. Оставя ви да се чувствате обездвижени в настоящето от нещо, което вече се е случило.
Да изпитва някой чувство за вина, означава, че този човек има съвест. Съвестта е това, което ви сигнализира, че сте извършили нещо нередно.


Чувството за вина може да има и пагубни последствия за индивида, особено в случаите, когато се превръща в хронично явление. Безкрайните угризения на съвестта за минали грешки нямат полезен ефект. Всъщност прекомерната вина е един от най-големите разрушители на самочувствието, индивидуалността, креативността и личностното развитие. Вината, достигайки високи нива, би могла да се превърне в срам и самоотвращение и да накара човек да изпитва гняв към самия себе си.


В психологията обикновено говорим за три направления на вината:

  • Реактивна вина: Реактивната вина се случва, когато човек вярва, че е действал срещу своите собствени лични убеждения, за това, което е морално добро, или срещу общоприетите стандарти на даденото обществото за това кое е приемливо поведение. Този тип вина може да бъде адаптивна и може да ви мотивира да предприемете действия или да направите промени по начини, които са полезни в бъдеще. Например можете да облекчите вината си, като се извините за действие или промените проблемно поведение. Ако обаче тези действия не бъдат разгледани по начин, който ви позволява да продължите напред, те могат да доведат до продължително чувство на упорита вина, което пречи на живота ви.
  • Изпреварваща вина: Тази вина е резултат от мислене за действие срещу личните морални стандарти или стандартите на обществото. Човек може да избере да не предприема определено действие, защото знае, че е погрешно или вярва, че с това действие може да нарани другите.
  • Екзистенциална вина: Тази вина може да бъде по-сложна. Екзистенциалната вина може да опише чувствата на човек към обща несправедливост или идеята, че „Животът не е справедлив“. Може също да опише вината, която човек изпитва за негативното въздействие, което може да има върху живота на другите.

 

Освен тези три основни типа вина, по своя характер тя бива адаптивна или неадаптивна. Адаптивната вина наричаме също просоциална. Именно тя се свързва с полезния ефект на чувството за вина, тъй като представлява субективното разбиране на негативните последици от дадено действие. Неадаптивната вина се свързва със срама, по-продължителна е във времето и последствията са психически и емоционален стрес. 


Децата, които са отгледани в домакинства, в които са накарани да чувстват, че са направили нещо нередно, имат какво да крият или са отговорни за проблемите, може да останат с продължително чувство за вина.


Независимо от чувствата, които изпитваме към минали събития, тези събития няма как да бъдат променени. Чувството за вина няма да промени миналите събития, нито ще ни направи по-добри хора. Най-доброто, което можем да направим, е да се поучим от грешките си, защото всички грешим по пътя на израстването.