Най-често срещаното емоционално състояние, в което се намираме в даден момент от живота си, е ниското самочувствие и чувството за малоценност.


Комплексът за малоценност се определя като нереалистичното чувство за малоценност и обща неадекватност, което човек има за себе си. Терминът е използван за първи път от австрийския психиатър и ученик на Фройд, Алфред Адлер, който в собственото си изследване за развитието на човешката личност се позовава на комплексите за малоценност и превъзходство. Като цяло комплексът е обикновен емоционален стимул, който се развива негативно, когато човекът започне да върти цялото си съществуване и поведение около този елемент, който му предизвиква чувството за малоценност.


Комплексът за малоценност се възприема чрез чувство на несигурност и съмнение в собствените ни способности, чрез липса на самочувствие и ниска самооценка, като в същото време имаме ниски стандарти и не се ценим толкова, колкото заслужаваме. Емоциите и мислите са толкова интензивни, че водят до обезсърчение и личен провал. Ключова характеристика на човека с чувство за малоценност са изкривените вярвания и образи, които той има за себе си.



Според теорията на Адлер, това чувство може да има своите корени в детството. Децата, които са изпитали слабости, неадекватности или са били отгледани в критична среда, когато не отговарят на очакванията на родителите си, могат да проявяват чувство за малоценност. В среди, където са се чувствали по-ниски от другите или където е имало сравнение. Те често влизат в процес на израстване, търсейки внимание и приемане от своите приятелски или партньорски взаимоотношения, за да компенсират чувствата от миналото.


На второ ниво комплексът за малоценност възниква, когато като възрастен човек се чувства неадекватен да изпълни желанията и целите си, които изглеждат нереалистични и непостижими. Свързано е с „нуждата от съвършенство”. Тази възприемана дистанция от постигането на успех и съвършенство води до стрес, придружен от негативни чувства на провал и песимистични мисли. По-късно преобладава общата нагласа за неспособност за справяне с каквито и да било трудности в живота.


Понякога чувството за малоценност може да се прояви в склонност към агресия към другите или към унизяване на другите, в опит да се чувстваш също толкова добре и да си осигуриш „временен образ на компетентност“. Освен това човекът с чувство за малоценност интензивно търси потвърждение от другите и се опитва да се убеди, че е приет от другите.


Всички се раждаме с някои слабости и недостатъци. За да може да бъдат преодоляни, трябва да развием чувство за собствено достойнство и самочувствие чрез собствените внимание, грижа и любов. Когато това не се случи, се чувстваме в капан на чувството за неадекватност и това придобива егоистично или агресивно отношение, което нерядко се обръща срещу нуждите и желанията на собствната личност.


Това, че всички понякога изпитваме подобно чувство, не означава, че не сме психически здрави. Напротив, помага ни в нашия здравословен, нормален растеж и развитие, мотивира ни да ставаме все по-добри, подобрявайки нашите слабости. Но когато недостатъчността прониква във всяка област от живота на човек и усложнява ежедневието му, тя се превръща в патология. В тази ситуация той губи интерес към дейности, страхува се да опитва нови неща и в крайна сметка изглежда неспособен да се развива. Влияе на самочувствието, самооценката и води до липса на самодоволство.
Всички сме различни хора. Уникални, всеки по свой начин. За съжаление, това не е нещо, което всички помним. И много пъти е много лесно да се сравняваме негативно с другите и това може да създаде чувство за малоценност. Това се случва, когато човекът не може да спре да се фокусира върху своите слабости. Той постоянно мисли, че другите са по-добри във всичко и му е трудно да общува с другите - особено ако се отнася към хора с високо самочувствие. Може дори да изпитате физически симптоми, като силно изпотяване и проблеми с говора. Следователно комплексът за малоценност може да ни попречи да постигнем целите си.


За да преодолеем чувството за малоценност, трябва да приемем, че по природа не е възможно човекът да бъде съвършен. Тоест човек може да е компетентен в някои области, но не толкова способен в други.