Чували ли сте някога за бумеранг във взаимоотношенията? Терминът у нас е малко познат и рядко използван. Въпреки това моделът и патернът на бумеранг взаимоотношенията е лесно разпознаваем. Често в подобен тип взаимоотношения единият партньор е изцяло отдаден на връзката, докато другият набляга само на своя собствен интерес. Подобен тип взаимоотношения не са никак здравословни и често включват в себе си поведения като изневяра, насилие, злоупотреби, враждебност, дистанциране.
В желанието си за дългосрочни взаимоотношения много хора са привлечени от подобен тип партньори. Независимо дали са утешени от познанието, привлечени от едно и също представяне на личностните характеристики или нещо друго. Съществува и друг тип поведение на честа смяна на партньорите, в опит да се открие пълната противоположност на предишните. В резултат на това отношенията им се различават драстично от партньорство до партньорство, защото жадуват за предизвикателствата, които предлагат тези различия.
Друг пример за бумеранг взаимоотношения са непрестанните раздели и събирания с партньор, сякаш това е една връзка, която никога не свършва, защото и двамата винаги се връщат към добре познатия модел и не се осмеляват дори да опитат да изградят взаимоотношения с друг човек.
Моделът на подобен тип взаимоотношения сякаш често произтича от едно пасивно-агресивно поведение. Враждебността, която индивидът изпитва към партньора, се проявява по много различни начини, включително с вменяване на партньора на чувство за неспособност и провал. Поведения като газлайт, несигурност, създаване на постоянни разногласия в отношенията и отказ да се поеме отговорност за проблемите, всичко това е част от характеристиките на пасивно-агресивен партньор. Подобни лица често прехвърлят вината за собствените си неуспехи и провали на своя спътник – жертвата е виновна, защото е направила или не е направила нещо и с това провокира насилника, партньорът е виновен за злоупотреба с наркотици, защото е натоварващ и т.н., примери безброй.
Взаимоотношенията тип бумеранг сякаш са една половинчата връзка. Моето мнение, базиращо се на терапевтичната работа с много двойки и семейства с подобен тип взаимоотношения, е, че твърде много лица считат себе си за не достатъчно добри, за да заслужат нещо по-добро от настоящата си половинка. Остават в такива токсични взаимоотношения заради страх от самота и не се осмеляват да прекъснат този порочен кръг. Опитът ми сочи, че хората много често отъждествяват успехите си и самооценката им се базира на това как вървят нещата в любовния им живот.
Страхът от самотата също е причина хората да остават прекалено дълго в подобен тип нездравословни връзки. Дори се наблюдава склонност към изпадане в депресия, ако връзката се провали, вместо изпитване на чувство на облекчение от излизане от нездравословния модел.
Съществува и един мит, че непрестанните раздели и събирания са признак на романтична страст. Не! Това е увреждащ тип взаимоотношения. Не може да се надявате, че партньорът ви ще се промени и да живеете с тази надежда години наред. Редно е да промените вашият възглед за нещата. Истинската любов ви кара да се чувствате щастливи, уверени и сигурни – нещо, което никога няма да имате в отношенията тип бумеранг.
Много лица, които преминават от една връзка към друга, имат предварителни очаквания как трябва да изглежда трайната и истинска любов. Те съзнателно или не си създават очаквания партньорите им по някакъв начин да предусещат какво трябва да кажат и да направят според тези очаквания. И когато партньорът им просто не мисли или не действа според очакванията, се появяват чувствата на разочарование и негодувание.
Търсещите „перфектни взаимотношения“ са силно зависими от необходимостта да бъдат желани и валидизирани. Когато партньорите им показват някакви признаци на отдръпване, те често намират причини първи да прекратят връзката, за да не им се налага да преживеят акт на изоставяне. Тези реакции може да са несъзнателни, но са ясно разпознаваеми, когато се повтарят редовно.
Връзките тип бумеранг са свързани с редица лоши резултати от взаимоотношенията, включително засилен конфликт, несигурност за бъдещето на връзката и ниски нива на удовлетворение. Лицата, които са в подобен тип взаимоотношения са с по-високи нива на психологически стрес. При тях се наблюдават и повече конфликти и насилие, в сравнение с лицата, които не участват в подобен тип кръгови взаимоотношения.
За да се информират усилията за превенция и интервенция обаче, е необходимо да се разберат процесите, които създават този модел на взаимоотношения. Въпреки че учените са идентифицирали фактори, които увеличават шансовете за връщане към разпаднала се връзка, като продължителни чувства или задължителни ограничения, няма съществуваща информация за вътрешноличностните характеристики, които могат да предразположат индивида към участване в такава нестабилна динамика на взаимоотношенията.
Разграничаване на себе си, характеризиращо се със способност за регулиране на силни емоции и баланс, автономията и близостта във взаимоотношенията, се твърди, че са особено важни в етиологията на загрижеността за психичното здраве и взаимоотношенията и може да бъде ключът към смекчаване на междуличностния дистрес.
Като заключение може да се каже и нещо позитивно. Всяка връзка има потенциала да бъде печеливша връзка. Когато и двете страни влизат в отношения с инвестиционно мислене (обсъдено в предишния материал), резултатът често е печеливша връзка. Такава връзка добавя стойност и за двете страни. Ако и двете страни поддържат отношение на даване и двете отговарят на нуждите си, тогава връзката може да се превърне в нещо наистина специално. Докато и двете страни постигат последователни победи в области, които ценят, те развиват синергия.
