Велислава Донкина е ръководител на Звеното за немедицинска и психологична грижа в Специализираната болница за активно лечение по хематология. Структурата функционира от средата на 2019 г. и консултира не само пациенти, но и медицинския екип в лечебното заведение.

 

Велислава Донкина е клиничен психолог и психотерапевт. Член е на Българската асоциация по психотерапия и на Българско балинтово общество, асоцииран член на Българско психоаналитично общество – обучителна група на Международната психоаналитична асоциация и член на управителния съвет и делегат в Европейската асоциация по психоаналитична психотерапия на Дружество за психоаналитична терапия.


 

Пред Puls.bg Велислава Донкина говори за психологическите кризи и проблеми, пред които се изправят хората и пациентите с хронични заболявания, като тези с хемофилия, в условията на социална изолация.

 

На 17 април без традиционния велопоход „Заедно“, но със силна информационна кампания Българската асоциация по хемофилия ще отбележи Световния ден на хемофилията. Този път събитието се случва под мотото „Включи се и ти!“ и десетки публични личности вече записаха свои видеа в домашни условия, с които споделят важна информация за заболяването и пациентите с хемофилия, и призовават всеки да се включи като посланик в кампанията. Това може да се случи с хаштаг #включисеити и лично видео, в което да отправи своята подкрепа към пациентите с хемофилия.

 

Посланията са част от информационната кампания и ще обяснят на достъпен език всички специфики на заболяването и нуждите на всеки един пациент. 

 


- Д-р Донкина, как информацията за пандемията с COVID-19 се отразява психологически на пациентите?

 

Неяснотата и несигурността са два от може би най-силно дестабилизиращи фактора за всяко човешко същество. В критични периоди на външна заплаха реалността сякаш започва да се припокрива с най-първичните страхове и опасения, които всеки човек носи във вътрешния си свят. Това прави психичното напрежение трудно поносимо, а това може да се проявява под най- различни поведенчески и емоционални форми.

 

- Наблюдава ли се вече емоционално отреагиране?

 

Разбира се. Много пъти за неспециалист е трудно да разпознае в на пръв поглед противоречиви прояви белега на този ефект.  В действителност обаче както отдръпнатостта и потиснатостта, така и прекомерната приповдигнатост, както тоталното неглижиране, така и ригидното спазване са нормален емоционален израз и реакция на една “ненормална” ситуация.

 

- Как се отразява социална изолация и дистанция при различните възрастови групи пациенти?

 

Трудно е да говорим толкова общо, защото влиянието се определя в много по-висока степен от личностовите особености на конкретния човек, от контекста на живота му, от собствения му ресурс за справяне. Най-общо казано - всеки страда от това да търпи ограничения по различен начин.

 

Малките деца са възпрепятствани от възможността да общуват и играят, да реализират своята енергия, хората в млада и зряла възраст живеят усложнено, а хронично боледуващите и възрастните живеят в една може би по-скоро обичайна за тях изолация, но са лишени от контакта със своите внуци и близки, който да ги подкрепя и радва.

 

- Хората с хемофилия имат ли опит при такива условия?

 

Пациентите с хемофилия, както всички пациенти страдащи от хронични заболявания, са свикнали със спазването на непрекъснати ограничения и с грижата за здравето. Това, разбира се, съвсем не означава, че те не страдат от изолацията, както емоционално, така и физически. Има редица състояния, при които ограничената физическа активност утежнява самото състояние.

 

- Има ли начин да се „излъже“ съзнанието, за да преминем по-лесно през този кризисен период?

 

Мисля, че е много важно да не “лъжем” себе си, да не подменяме, а да разбираме себе си и преживяванията си. Колкото повече това се случва - колкото повече сме в състояние да се ориентираме в чувствата си, да разбираме какво провокира нашите тревоги, страхове, опасения, толкова по-равновесни можем да останем. Да останем с ума си, да не се сугестираме - това е начинът да преминем по- лесно.

 

- Къде хората с хемофилия могат да потърсят психо-социална подкрепа?

 

Звеното за немедицинска и психологична грижа на Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания интродуцира програма за дистанционно консултиране още в началото на извънредното положение, като начин да останем в контакт с пациентите и да бъдем полезни при необходимост.