- Какво в семейството травмира в най-голяма степен детето? Как то възприема семейния проблем?
 
Липсата на думи за конкретния проблем го травмира най-много. При една ситуация например, в която има оптегнати отношения между родителите, най-лошото е да не се дадат думи на проблема. Правилната постъпка е родителите, най-добре бащата, да каже на детето следното: „С майката ти имаме да разрешим някои разногласия, но те са между нас двамата като мъж и жена и ти нямаш нищо общо с това. Ако виждаш, че спорим по-разгорещено, е добре да знаеш, че това е свързано с нас двамата и не е нещо, което идва от теб“. Важно е да се дават думи на напреженията, които възникват в семейството. 
 
Друго, което би травмирало детето, освен липсата на думи, са думите, насочени да уязвят или да наранят, но поставени в една друга „опаковка“. Много често родителите правят нещо по отношение на децата си, уверявайки ги, че е за тяхно добро. Например: „Аз те бия, но това е за твое добро“. Няма как да биеш или да тормозиш детето психически и това да бъде за негово добро.
 
Добре е да подкрепяме децата, когато виждаме, че имат някаква трудност. Ако едно дете е непрекъснато обект на агресия отстрана на учениците си и го посъветваме то също да удари, когато него ударят, това няма да реши ситуацията. Ако детето можеше да се защити, то щеше да го направи. При подобен проблем, на първо място трябва да се изясни каква е причината – да чуем детето, учителите, другите деца. Когато детето наистина е обект на агресия и то не може да се защити, бащата би трябвало да се намеси и да го научи как да го направи, без това да означава, че детето трябва да стане побойник. 
 
- Как бихме могли да предпазим детето от травма, когато семейството се сблъсква с проблем? 
 
Трябва да намерим думите и пътя към детето, за му обясним онова, което се случва в семейството. Разводът например е нещо, което просто се случва. Много често родители ме питат, кое би било по-добре за детето – да се разведат, когато има неразбирателство, или да останат заедно в името на детето си. Въпросът е абсурден от гледна точка на това, че ние няма как да бъдем адекватни родители, когато не сме адекватни като партньори. Да останем заедно с човек, когото не понасяме, означава да натоварим детето с една неимоверна тежест, за да осмислим нашия собствен живот. То има трудната задача да осмисли собствения си живот, а ние го натоварваме с тази да осмисли и нашия. Конкретно в случаите на развод е важно да обясним на децата, че ние се разделяме като мъж и жена, но оставаме негови родители, то не губи нито майка си, нито баща си. По този начин „смъкваме“ тревогата от него, предпазваме го от чувство за вина
 
Същото е и по отношение на смъртта на близък. Тогава детето е стресирано не толкова от самата загуба, колкото от реакцията на възрастните. Тъй като това е много болезнен процес за всички, ние обикновено се опитваме или да избегнем разговора, или значително да го видоизменим. А всъщност децата имат реални въпроси, които на нас, възрастните, понякога ни се виждат ужасяващи. Важно е да обясним на детето, че смъртта е част от живота, както и това, което се случва, когато някой близък си отиде. Трябва да отговорим и на въпросите, които има детето. Не бива да му правим забежка, ако някой от тях ни смути, важно е да му обясним, тъй като то така или иначе си ги задава. И също така, от особено значение е да говорим със детето, а не на детето. 
NEWS_MORE_BOX
 
-  Как могат да се изявят тези травми, когато детето вече порасне?
 
Те могат да се изявят директно и индиректно. Развитието на човека изобщо представлява една спирала. Когато нещо е било завързано на възел на едно по-ниско ниво, на следващите нива на спиралата със сигурност ще има неравност и това ще промени целия вид и работа на въпросната спирала. Затова е важно нещата, които са в детството, да могат да се случват по един адекватен и разбираем за детето начин, за да не трябва после в зряла възраст да поправяме нещо, които нямаме идея нито как е било счупено, нито кога се е случило, нито къде са всичките счупвания. 
 
Но със сигурност, това, което в детството е било счупено, и вместо да бъде поправено, просто е било заметено под килима, образно казано, в зряла възраст ще даде отражение върху битието на човека. 
 
Важно е детето да расте в нормална среда, която включва емоционалност, близост, подкрепа, съпричастност, но също така и забрана, ограничаване, ред, правила, норми. Много родители се опитват да правят единствено приятни неща за детето си, за да бъдат харесвани от него, а това е грешка. 
 
В заключение, можем да отправим един апел към родителите – бъдете родители, не се притеснявайте. Мислете, когато правите нещо за детето си, но когато сте обмислили  – действайте, защото колебанието има негативен ефект.