Юношеството би могло да се определи като един от най-трудните периоди от развитието на човека, защото тогава се извършват значителни физиологични, психични и емоционални промени. Особено предизвикателство за успешното адаптиране към тези качествено нови състояния при юношата е скоростта, с които те се случват. Често, в рамките само на няколко месеца, от появата на типичните полови белези за сексуалното съзряване, отношението на юношата, както и на възрастните около него към “новото” тяло, изисква фундаментална промяна. Трудността също идва и от факта, че емоционалното и психично съзряване, по правило настъпват по-късно от физиологичното съзряване. 
 
Средствата, чрез които променящата се представа на юношата се осъществява за това “кой е той сега”, могат да варират в много широк диапазон от защитни или адаптивни състояния и поведения. Такива, например са, когато юношата се държи конформистки, опитвайки се да се идентифицира с вдъхновяващи го възрастни, да се представя за “псевдо-възрастен” или да бъде “доброто” момиче/ момче. Възможно е обаче и опитът на юношата за приспособяване към драстичните промени да включва опасни, и будещи основателно притеснение поведения, като употребата на алкохол, наркотични вещества, участието в банди, употреба на насилие върху другите или агресия насочена към собственото тяло и личност.
 
Понякога са необходими няколко години, дори десетилетие, за да може юношата да намери балансирана и реалистична представа за собствената си идентичност, търпяща промяна при необходимост.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Като цяло, задачите, пред които е изправен младежът, са изключително предизвикателни, изискващи много усилия, но и много разбиране от страна на родителите и възрастните. Особено важна е, способността ни да вникваме и разбираме трудностите, с които растящият млад човек се сблъсква през всеки един ден от преминаването през този объркващ период. Подкрепата ни е в основата на изграждането на капацитета му за толериране на често драматично сменящите се и непоносими емоционални състояния. Това от своя страна подпомага  развитието на способността му да не преминава към действия, а да мисли върху причините за тези чувства или състояния.
 
Основните задачи на юношеството са:
 
  • Успешно предоговаряне на взаимоотношенията с родителите и възрастните, с акцент върху изграждащата се самостоятелност и независимост;
  • Преход от живот и взаимоотношения предимно в семейната стреда към живот и взаимоотношения с външния свят;
  • Намиране и утвърждаване на собствена идентичност, както и на сексуална такава.
 
Накратко: за успешното преминаване през трудния период на юношеството е необходимо да подкрепяме развитието на способността за толериране на раздяла (от семейството), загуба (на старата представа за себе си), поемането на отговорност за собсвения избор, и чувствата на независимост които следват от това, както и достигането до по-реалистични представи за света извън собсвената личност.