Нека не забравяме, че е от изключителна важност е винаги да сме отворени за комуникация с децата ни, за да могат те да се чувстват сигурни и уверени да обсъждат с нас всеки проблем, който ги плаши или притеснява. 


Нека не забравяме, че дори и на домашния компютър, децата не са в безопасност. Нека станем част от онлайн живота на нашите деца и да се запознаем с интернет каналите им. Това ще помогне на самите деца да споделят своя онлайн опит с нас. Интернет е важен инструмент, който дойде и ще остане в живота ни и демонизирането му със сигурност няма да помогне. Добре е да опознаем онлайн приятелите на децата ни така, както познаваме приятелите им в реалния живот. Нека научим децата си да защитават личните си данни.


Нека бъдем бдителни за индикации, че детето ни е било обект на кибертормоз. Признаци като емоционално разстройство, избягване на приятели, училище, дейности, лошо представяне, стрес, страх. Да не подценяваме чувствата на детето, защото проблемът не се случва в естествената среда, тъй като Интернет вече е част от реалността. Всичко, което се случва там, може да има пряко влияние върху тяхното емоционално и психическо здраве.


 

Обяснете на децата и ги убедете, че ако станат жертви на кибертормоз, това не е по тяхна вина, така че те да се чувстват свободни да споделят и да ни информират за всичко, което им създава проблеми, в интернет или на мобилния си телефон, за да можем да действаме и да помогнем своевременно.


Ако едно дете е жертва на кибертормоз, би било добре да разберете дали извършителят е близо до него (например съученик, приятел, познат). Често извършителят е съученик или приятел, който по някаква причина иска да тормози, осмива или сплашва детето или който просто го прави „за забавление“, без да е наясно с възможните последици. В такъв случай би било добре да говорите директно с родителите на извършителя, както и да съотнесете проблема към ръководството на съответното учебно заведение.


Какви съвети можем да дадем на децата си, за да могат максимално да се предпазят?

Първо и основно правило е да не дават своите пароли на никой, дори и на най-добрите си приятели. Разбира се, родителите са изключение. Не подкрепям шпионажа на кореспонденцията на децата, но в критични ситуации това може да ни помогне по-бързо да конкретизираме даден проблем. Нека не забравят, че онлайн комуникацията невинаги остава лична. Другите могат да копират, снимат и разпространяват кореспонденция и това в даден момент да е уличаващо и подронващо авторитета на детето. Затова трябва да бъдат внимателни какво споделят в чатовете си с други приятели. Това важи и за снимките, които споделят на профилите си в социалните мрежи.


Децата трябва да знаят своите права и отговорности и как да зачитат правата на другите. Нека научим децата, че анонимността в интернет не е средство за безотговорно поведение. Всички оставяме електронни следи в интернет, така че трябва да се държим учтиво, да спазваме правила и етика на комуникация, точно както в реалния свят.