Прекарваме живота си, мечтаейки за някого, с когото да споделим любовта си и когато открием тази връзка, и се уверим, че партньорът ни е сериозен, една част от нас изпитва желание да избяга надалеч. Не изглежда ли като парадокс?

Можем да потърсим обяснението на този подтик на две нива – психологическо и духовно.

Любовта на плаши на психологическо ниво, защото често това, което научаваме за нея през ранното си детство, в действителност не е любов. Чистата любов ни кара да се чувстваме свободни, дава ни простор за изява и ни окуражава да израстваме и откриваме себе си. Но обикновено получаваме условна любов, „любов“, която се проявява само, ако се държим „както трябва“, „любов“, която изисква или наказва, натрапчива или агресивна. Разбира се, това изобщо не е любов, но за едно дете е твърде объркващо да чуе „обичам те“, последвано от действия, които го карат да не се чувства обичано. Когато получаваме подобни противоречиви сигнали, крехката детска психика създава записи за любовта, които носим дълбоко вкоренени години наред. В тези сценарии Любов означава мъка. Любов означава да загубя себе си. Любовта е нетрайна. Любов означава разбито сърце. Любов означава  предателство. По-добре е да бъдеш сам...

На духовно ниво любовта ни плаши, защото когато отворим сърцето си за другия, ние не само поемаме риск да бъдем наранени, но трябва  и да сме готови да загубим контрол. Егото ни, тази малка част от нас, базирана на страх, често издига бариери и прегради пред любовта.

Страхът от загубата на контрол обикновено също се корени в детството, в ранните семейни връзки, когато родителите злоупотребяват с доверието на детето и не поставят ясни правила за поведение. Необходимостта на егото да контролира живота ни е още по-дълбока и страхът от интимност може да се прояви дори при хора, отгледани във възможно най-здравословна и хармонична среда. Изглежда, че да се изправим срещу страха е част от пътя на живота ни на тази планета. Докато в древността е било необходимо хората да се справят със страх от физическо насилие и опасности за живота, ние сме достигнали до позиция, в която от нас се иска да преодолеем духовни страхове и реална заплаха към границите на егото ни.

Страхът се изразява основно по два начина: чрез мислите ни и чрез тялото ни. Най често срещаните мисли, базирани на страх, които изграждат стена около сърцето ни, са:

Не го обичам. Не я обичам достатъчно. Обичам го, но не съм влюбен. Нещо липсва в тази любов. Ако това беше човекът за мен, нямаше да изпитвам тревога и страх. Дали просто се примирявам? Дали просто сам се убеждавам, че я обичам? Сигурно греша.
 

NEWS_MORE_BOX

 

Тялото изгражда стени чрез поведение като физическо отдръпване, сексуална затвореност, чувство на стягане в гърдите и други подобни начини. Когато разбираме и сме в състояние да назовем физическите и умствени прояви на страха, ние сме направили първата стъпка да се освободим от неговата власт.

Любовта се намира отвъд страха. За да изпитаме любов, трябва да сме готови да преминем през страха.

Ако страхът се проявява във връзките ни, можем да се справим с него, като си припомним, че да си безстрашен не означава да не изпитваш страх, а да имаш кураж да го преодолееш. Любовта и привързаността се изграждат постепенно, но не изискват да се избавим напълно от страха, а да намерим смелост да не му позволим да управлява действията ни.

Способни сме да изберем да изпитваме любов въпреки наличието на страх. Това означава да се научим да назоваваме страховете си и да разпознаваме кога издигаме стени срещу близостта. Защото, когато позволим на страха да ни управлява, възприятията ни са изкривени и вместо красотата в сърцето на любимия човек, виждаме само отражения на собствените си страхове.