Много от нас познават лично или са чували за деца, които имат трудности в училище, свързани с ученето и/или дисциплината, за деца, които изглеждат незаинтересовани, често са в друг свят или не умеят да се фокусират за повече от няколко минути.

 

Често това са деца със специфични образователни затруднения, като дислексия например. Те могат да учат, но по различен начин, заради което се нуждаят от подкрепа.


 

Освен дислексията, други специфични образователни затруднения са диспраксията, синдромът на хиперактивността, синдромът на Аспергер и дискалкулията. Всички те могат да повлияят по някакъв начин на ученето. Това, което е важно да се знае е, че не са заболяване, нито признак за интелектуален дефицит.

 

При дислексията мозъкът обработва информацията, особено писмената и устна, по различен начин. Известно е, че дислексията влияе на фонологичната обработка и на паметта. Децата с дислексия се затрудняват да чуят и разграничат отделните звуци в думите – така наречените фонеми, и не могат да разбиват думите на по-малки части, за да ги изписват и разчитат.

 

Правописът и уменията за четене са сред най-големите и често срещани трудности за детето с дислексия. Повечето деца с дислексия могат да се научат да четат добре с правилна подкрепа, но правописът е трудност, която може да остане за цял живот.

 

Децата с дислексия могат да имат трудности с краткосрочната и работна памет, организацията, последователността, координацията и концентрацията.

 

Причините за дислексия не са неизвестни, но се смята, че тя може да се предава наследствено. Ниското самочувствие при децата с дислексия често е сериозен проблем, защото те не успяват да са в крак с класа и се чувстват притиснати заради постоянното измерване на напредъка в училище.

 

Често тяхното отношение към ученето погрешно се тълкува като нехайство и мързел, тъй като детето добре прикрива своите затруднения под маската на незаинтересоваността.

 

Как да подкрепим децата с дислексия?

 

За да подобри своя правопис, обяснете на детето, че думите са съставени от срички и във всяка сричка има гласен звук. Започнете с по-лесни и по-кратки думи и го питайте колко срички има в тях. Нека след това детето да изпише правилно всяка сричка поотделно. Може да използвате химикалки в различни цветове за всяка сричка.

 

Детето също може да се упражнява да изписва сричките и думите правилно с пръст в малка тавичка с брашно или пясък. Писането върху наклонена повърхност и трипръстовият захват на химикала също помагат. Обсъдете сричките, които са особено трудни за детето, и използвайте цветен маркер, за да ги подчертаете.

 

Помогнете на детето да разбере и запомни представките и наставките в думите. Потърсете с него сродни думи, които имат различни представки и наставки, или думи, които имат еднакви представки или наставки в началото и края.

 

От помощ може да му бъде списък с чести правописни, пунктуационни и граматически грешки, който да използва за проверка. Децата с дислексия често имат проблеми с краткосрочната памет и се нуждаят от повторение, за да запомнят.

 

Направете си карти за игра с различни срички и съставяйте думи с тях. По този начин детето ще запомни сричките и думите, които се образуват от тях, докато се забавлява. Колкото повече пъти види една дума, толкова по-лесно ще я прочита и изписва.

 

Използвайте букви шаблони или магнитни букви, за да съставяте думи заедно. Можете дори да си изпечете буквички от тесто. Съставете с тях една дума, след това разбъркайте буквите и оставете детето да я изпише на свой ред. Когато буквите са от тесто, заниманието ще завърши с приятна почерпка.

 

Използвайте похватите на мнемониката – например забавни изречения, в които първата буква на всяка дума съставя търсената думата, която трябва да се изпише. Например – Хубавата Лили Яде Боб – ХЛЯБ.

 

Играйте игра, в която откривате по-малки думи, скрити в по-голяма, като например „кош и кок в кокошка“.

 

Рутината помага на децата с дислексия и други образователни затруднения да се фокусират и да учат по-ефективно. Помогнете на детето да си състави план за учене, който включва всички задачи за деня, тяхната поредност, срокове за предаване и почивки.

 

Насърчете детето да проверява домашната си работа и списъка със задачи за деня. То трябва постепенно да се превърне в естествена част от писането на домашни с порастването.

 

И накрая, можете да разкажете на детето за известни хора като Томас Едисън, Хенри Форд, Алберт Айнщайн, Леонардо да Винчи, Стивън Спилбърг и Агата Кристи, които са дислектици, и да се запознаете с тяхното изкуство и открития.