Ако сте скромен човек, е много по-вероятно да помогнете на непознат, изпаднал в беда.

В последното проучване, изучаващо човешкото поведение, учените установяват, че това качество, или недостатък според някои, е основният фактор, който определя поведението ни, когато някой се нуждае от помощ, независимо от времето и социалния натиск.

Вероятно не звучи изненадващо, тъй като скромните хора не са егоисти, следователно те са по-склонни да подадат ръка. Тази човешка черта обаче е първата, свързвана с подобно поведение, а това е от значение, тъй като личностните ни черти са основният фактор, който определя поведението.

По време на проучването експертите „измерват” скромността по няколко начина. Група ученици трябва да асоциират думи, отнасящи се до скромност и арогантност за самите тях или за някой познат.

Те са помолени също така да помогнат за сценарии, в който техен съученик счупва крака си. Целта е да покажат как биха реагирали в подобна ситуация – ще помогнат, предоставяйки записките от часовете или не.

Резултатите сочат, че тези, които демонстрират черти на скромност, са по-склонни да отделят част от времето си, за да помогнат.

NEWS_MORE_BOX

 

Водещият автор на проучването – Джордан ЛаБоуф - психолог от Университета в Мейн, обяснява, че другите подобни изследвания не взимат предвид личностните качества като определящи желанието за помощ.



Те се фокусират върху чувството на задължение към обществото, като подтикващо ни да подадем ръка на непознат.

Дори и експертите нямат еднакво мнение относно дефиницията за „скромност”. ЛаБоуф обяснява, че в най-общи линии това е начинът, по който виждаме себе си.

Като цяло, определението включва по-ниска самооценка, отделяне на по-малко време за себе си, интелектуална откритост и относително точна представа за собствените качества и недостатъци. Скромността е „вътрешно” качество.