Понятието за самота е доста комплексно, но най-често самотата се свърза с неприятното чувство за изолация и липса на социални контакти. По някаква причина човек изпитва затруднения да се свърже с други хора и изпитва неприятното преживяване на чувството на самота. Факторите биха могли да са многобройни, но дори и твърде клиширано, ще кажа, че всичко се корени дълбоко в детството.

 

Ако сте се чувствали самотни в детството, е твърде вероятно да изпитвате подобни чувства и в тийнейджърска възраст, както и през зрелостта. Хората могат да изпитат самота по много причини и много житейски събития могат да допринесат за това състояние, като например липсата на приятелски взаимоотношения през детството и юношеството или физическото отсъствие на други значими хора.  През последните години, с настъпването на модернизацията, чувството за самота се засилва в световен мащаб.


 

Темата за самотата е пряко свързана с тази за уникалността на човешката личност. Самотата е характерна за всяко човешко същество, което чувства и мисли. Тя е неотменен спътник на човека през неговия жизнен път. Много често самотата може да се превърне в лична драма за подрастващото дете в неговото битие.

 

Самотата е „скриване“ от околните в собствен свят. Тя е усещане, произхождащо от невъзможността на детето да изрази чувствата, мислите и възгледите си, да отстоява активно ценностите си.

 

Социалните връзки са един много важен аспект на самотата. Самотата води до отрицателни усещания, до празнота и отчаяние. Нито един човек не се ражда устроен да живее сам. Още в древността хората се групират, съчетавайки индивидуалната работа с групови дейности и интереси. Така и подрастващите се групират в училище на малки групички според интересите си.

 

Самотата може да е търсена и жадувана, да зарежда човека с нови сили и енергия, да действа ободряващо, но не и при децата. Това е жажда за усамотение, не е истинското чувство за самота.

 

В училищната обстановка самотата може да е с доста отрицателна насоченост.  Насилственото откъсване, отритването, нежеланата самота... Всичко това създава чувство за непълноценност, чувството, че си излишен и безполезен. Детето се изолира и отказва да общува с другите заради враждебност и липсата на разбиране. Това има деструктивно действие върху личностното развитие на детето. В ситуация на самота, касаеща училищната среда е важно детето да намери пътя към другите. Трудно се постига синхрон между личността и близкото социално обкръжение. Чувството за откъснатост бележи трайно всекидневието.

 

Самотата е особено характерна за преходните периоди на развитието на личността. Тя често спохожда подрастващите най-вече през пубертета. Стремежът към персонализация и индивидуализъм много често ги противопоставя на другите и най-вече на училищния социум.

 

Чувствата на детето за самота, свързани с отношенията със семейството и връстниците, напоследък е доста наболял проблем по отношение на детското психично здраве. Тези чувства, смятани някога за важни само за юноши и възрастни, сега се разпознават, изследват и оценяват и при децата на петгодишна възраст. Помагащите специалисти трябва да разберат краткосрочните и дългосрочните последици от самотата на децата, тъй като това е свързано с личното им благополучие и самочувствие в бъдеще. 

 

Когато едно дете изпитва чувство на самота, това често може да остане незабелязано от възрастните, вглъбени в динамичното ежедневие. Масово явление е липсата на адекватна комуникация между родители и деца. Родителите са твърде изискващи, децата не знаят как да се изразяват и често не общуват с родителите си. Могат да бъдат посочени многобройни фактори за самотата при децата. Както споменах по-горе, един от тези фактори е модернизацията. Много е говорено и много се е изписало за ефектите на технологиите върху социалното развитие на децата и социалните им контакти.

 

В последните години моделът на съвременното семейство претърпява драстична трансформация. Семейство все повече липсва. Авторитетите са поставени под въпрос, тъй като често липсва някой от ролевите модели. Семейството често се състои от дете и един родител и единственият родител има все по-малко време за детето поради грижите за финансовото благосъстояние.

 

Отсъствието на адекватната родителска подкрепа засилва чувството за самота при децата. Самотата има социални измерения, чиито последици не бива да бъдат пренебрегвани от родителите. Често води до негативни стресови реакции и до деформации в поведението. Самотата е сложна структура, моделира определен тип когнитивни и емоционални взаимодействия в семейната общност. Навременната намеса на родителите и близките може да помогне на децата по-лесно да преодолеят самотата. Това предполага активно търсене на пътища и средства за диалог с детето.

 

Самотата, независимо, че се асоциира повече с негативни емоции, е нормално явление от живота на всеки човек. Важно е тя да се изживява по-безболезнено от децата и да води до позитивни последици. Без съмнение е необходимостта родителите да участват и подкрепят усъвършенстването на социалните умения на децата си. Това е съществена предпоставка както за избягване на самотата, така и за нейното по-лесно и по-безболезнено преодоляване.

 

Библиография:

Peplau, LA; Perlman, D. (1982). „Перспективи за самота“. В Пеплау, Летисия Ан; Перлман, Даниел (ред.). Самота: Източник от съвременна теория, изследвания и терапия . Ню Йорк: Джон Уайли и синове. стр. 1–18.