Колкото и противоречиво да звучи, много често хората изпитват най-лошата самота в отношенията на застоял брак. Когато имам предвид самотата, имам предвид това много негативно усещане, че някой не е на мястото си, че е празен и сърцето му търси контакт. В този момент е необходимо да се разграничи това чувство на самотата от самотата, когато всъщност си сам. И в двата случая човекът е сам, само във втория е по избор и за определен период от време, докато не срещне някой, с когото да изгради взаимоотношения.
Повечето хора се женят в търсене на партньорство и пълнота, които са резултат от комуникация, взаимна подкрепа и споделяне на емоции. Обикновено отъждествяват самотата с това да си сам и вярват, че в рамките на една двойка гарантирано ще избегнат първото. Но когато комуникацията е загубена, когато целите им са различни, когато не прекарват пълноценно време заедно, когато сексуалната им връзка страда и контактът е ограничен до грижите за децата и справянето с финансови и други практически трудности, тогава партньорите започват да се чувстват празни, изморени и сами. Ако не успеят да поправят ситуацията, очевидно е, че ще бъдат доведени до пълно отчуждение, изразено от образа на съпрузи, които мълчаливо гледат телевизия в хола и всеки е в своя свят. Така че преживяването на самота до някого, с когото вече нямаш връзка, е много по-лошо като чувство от съответното преживяване в празна къща. За да оцелеят, съпрузите се обръщат към децата си като утеха, като не им позволяват да пораснат и да се изправят на крака, или пък създават извънбрачни връзки, които доставят някакво удоволствие, но в крайна сметка подчертават още повече празнотата в дома.
Тъй като самотата разрушава психическото и физическото здраве в дългосрочен план, изключително важно е да не я „толерирате“, а да предприемете активни действия за преодоляването ѝ. Допълнително обогатете живота си, като научите нови неща, които ще внесете в брака си, за да увеличите комуникацията между вас.
Говорете с половинката си за това как се чувствате и споделете чувствата си относно разстоянието, което е създадено между вас. Естествено е да сте разстроени или ядосани, но се опитайте да изразите чувствата си, като подчертаете колко много искате нещата да са различни. Развитието на комуникацията е ключът към намаляването на чувството за отдалеченост. Планирайте малко време всеки ден, за да общувате с партньора си. Започнете с всичко, което е от общ интерес. Поддържайте разговора лек и приятен и избягвайте да предизвиквате незабавно големите проблеми, които ви вълнуват. Не забравяйте, че целта е да се приближите и да увеличите комуникацията. Споделете опит. Разходете се заедно, разходете се до място, което ви интересува. Съсредоточете се изключително върху партньора си, изключете мобилните си телефони и се отдайте на времето един с друг. Седнете сами и се запитайте какво точно очаквате от съпруга си. Той знае ли за вашите желания? Хората се променят с напредването на възрастта, така че и техните нужди се променят. Обсъдете заключенията си. Много пъти предполагаме, че партньорът ни „трябва“ да знае какво мислим, но откриваме, че той не знае.
Не забравяйте, че можете да промените само собствената си ситуация. Не сте в състояние да принудите партньора си да промени отношението или поведението си, преди той или тя да е готов за това.
Не се колебайте да потърсите помощта на семеен консултант, който знае как да улесни и ускори процеса.
