Самооценката е ценността, която придаваме на себе си, знанията и усетите, които имаме за всичко, за което смятаме, че сме. Високата самооценка и самочувствие означават, че имате здрав изграден образ на себе си, спокойно чувство за стойност, че сте способни, уникални, че сте обичани и че обикновено се чувствате удовлетворени от себе си.


Доброто самочувствие дава защита на детето срещу предизвикателствата на живота. Децата, които осъзнават своите силни и слаби страни и се чувстват добре със себе си, обикновено са по-склонни да управляват конфликти успешно и да се противопоставят на негативното влияние. Те обикновено се усмихват по-лесно, радват се на живота, имат реализъм и оптимизъм. За разлика от тях, децата с ниско самочувствие са склонни да изпитват предизвикателства с голяма тревожност и чувство на неудовлетвореност и им е трудно да намерят решения на проблемите. Те могат да мислят например „Не съм добър“ или „Не мога да направя нищо правилно“, така че те стават пасивни, оттеглят се или изпадат в депресия. Изправени пред ново предизвикателство, те може веднага да изпитат чувство за безпомощност.


Самочувствието е много важен елемент за успешен и щастлив живот. Човек може да притежава интелигентност и талант, но поради ниско самочувствие не постига целите си в професионален или личен план.



Самочувствието започва да се развива още от ранна детска възраст и продължава до зряла възраст. От ранна възраст детето има опит на успех след усилия и постоянство. Докато се опитва, не успява, опитва отново, отново се проваля и накрая успява, то формира идеи и представи за своите способности. В същото време то създава възглед за себе си въз основа на взаимодействията си с другите хора. Ето защо участието на родителя е от основно значение за подпомагането на детето да формира правилно и здраво възприятие за себе си. Родителите могат да допринесат за развитието на здравословно самочувствие, като насърчават децата си и демонстрират удовлетворение в различни сфери. Най-добре е да не се фокусирате върху една област, например да се справят добре в тест за правопис, защото по този начин детето може да свърже личната си стойност с оценката от контролното.


Първите години от живота на детето са от решаващо значение за изграждането на самочувствието му. Родителите, разбира се, не могат да контролират всичко, което детето вижда, чува или мисли, което може да повлияе на образа, който то ще формира за собствената си личност. Но те могат да направят много неща. Родителите са първите и най-важни учители за своите деца, така че те имат най-голямо влияние върху формирането на самочувствието на детето. Те могат да създадат „резерв за самочувствие“, където детето ще съхранява много положителни неща за себе си. В следващите години този резерв ще компенсира негативния опит,  с който то неизбежно ще се сблъска. Отношенията, които детето ще развие с други членове на семейството, с учители, приятели и други възрастни, разбира се, ще повлияят допълнително на самооценката му.


Самочувствието търпи колебания с порастването на детето. То се променя често и се адаптира към новите преживявания и впечатления на детето. Затова е важно да се имат предвид признаците на ниско или високо самочувствие.


Децата с ниско самочувствие виждат временните пречки като постоянни, непоносими ситуации и в тях преобладава някакъв песимизъм. Проявяват твърде голяма критичност към себе си. Това може да създаде стрес и психологически проблеми за децата, както и реални трудности при решаването на различните видове проблеми и предизвикателства, с които се сблъскват.


Децата с добро самочувствие са склонни да се радват на общуването с другите. Те се чувстват комфортно в социални ситуации и се наслаждават на груповите си дейности и лични занимания. Когато възникнат предизвикателства, те могат да търсят решения, без да подценяват себе си или другите. Те знаят своите силни и слаби страни и ги приемат. Имат чувство за оптимизъм.


Ако смятате, че детето ви има ниско самочувствие, можете да потърсите помощта на специалист. Терапията може да помогне на детето да види себе си и света по-реалистично, да управлява проблемите, да може да различава кога може да се справи самостоятелно с тях и кога да потърси помощ и в крайна сметка да се чувства по-добре за себе си.