В здравите семейства всеки член отговаря за изпълнението на определени роли. Тези роли са разпределени между различните членове, така че никой да не е помолен да поеме твърде много отговорности. Проблеми възникват, ако един член на семейството е принуден да изпълнява твърде много роли. (Към първа част на материала и какви са видовете роли в семейството)

 

Пример за това е, когато се очаква майките, работещи на пълно работно време, да се грижат за децата и да изпълняват по-голямата част от домакинските задачи с малко съдействие от други членове на семейството. Важно е да обсъдим като семейство разбирането на всеки член за ролята, която му е назначена. Ако някой се чувства претоварен и не е в състояние да изпълни тази конкретна роля, тогава може да са необходими промени. В здравите семейства от децата се изисква да поемат подходящи роли на отговорност в семейството.


 

Бъдете отговорни в изпълнението на семейните роли! Семействата, които функционират добре, имат членове, които взимат сериозно своите роли и правят всичко възможно, за да изпълнят своите задължения. Членовете, които не успеят да вземат сериозно своите роли или отказват да изпълняват своите роли, могат да създадат значителни проблеми за цялото семейство.

 

Пример за неизпълнение на роля е, когато родител не предоставя адекватна физическа и емоционална подкрепа на децата си. Има много проблеми, които могат да бъдат резултат от този неуспех, включително проблеми в поведението, депресия и ниска самооценка.

 

Всеки човек има важно място в семейството си. Като съпрузи, съпруги и деца трябва да изпълним целта си като семейство. Един от най-добрите начини родителите да учат децата си е чрез личния пример. Мъжът и жената трябва да проявяват любов и уважение един към друг и към децата си както с действия, така и с думи. Родителите трябва да се отнасят към децата си с любов и уважение, като са твърди, но мили към тях.

 

Родителите трябва да разберат, че понякога децата ще направят грешен избор, дори след като са били научени на правилния. Когато това се случи, родителите не трябва да се отказват. Те трябва да продължат да учат децата си, да изразяват любов към тях и да дават добър пример.

 

Децата са едни от най-чувствителните и възприемчиви хора, които някога ще намерите. Бунтът често идва през тийнейджърските години, когато децата усещат, че родителите им молят да се държат по начин, несъвместим със собственото им поведение. Много е трудно да бъдем блестящ пример за всички нрави и ценности, които държим на скъпи, но това е една от отговорностите, които поемаме, когато решим да станем родители.

Децата ни знаят, че са обичани, но ако искаме те да станат активни и позитивни членове на семейството, трябва да ги накараме да почувстват, че приносът им е абсолютно необходим. 

 

Децата често могат да се чувстват като наематели, вместо собственици в собствения си дом. Колкото повече се чувстват от съществено значение за безпроблемното функциониране на семейството, толкова повече може да се създаде екипна атмосфера.

 

Факт е, че прекарваме време с онези неща от живота си, които са най-важни за нас. Отделянето от нашето ценно време за децата през първите пет или шест години ще бъде трайна инвестиция за бъдещето им.

 

С течение на времето децата ни се нуждаят от нас все по-малко и по-малко и търсят връстниците си за приятелство. Нашите нрави, ценности, нагласи и възприятия за живота могат да бъдат предадени през тези важни години и ще бъдат семето, което ще посадите в сърцето на всяко от децата си.

 

Установяването на ясни и гъвкави роли е ключ към успешното функциониране на семейството. Изследванията показват, че семействата, които правят това, не само ще могат да се справят с ежедневния семеен живот, но и ще бъдат по-добре подготвени за справяне с неочаквани семейни кризи. В семейства, където съществуват ясни и гъвкави роли, отделните членове ще бъдат много по-склонни да поемат сериозно своите отговорности.

 

Библиография:
1. Epstein, N. B. Bishop, D., Ryan, C., Miller, & Keitner, G., (1993). The McMaster Model View of Healthy Family Functioning. In Froma Walsh (Eds.), Normal Family Processes (pp. 138-160). The Guilford Press: New York/London.
2. Family Therapy News (July/August 1990). Healthy families featured in Washington conference, p. 8.
3. Minuchin, S. (1974). Families and Family Therapy. Cambridge, MA: Harvard University Press.