Една от най-трудните професии е тази на учителя, тъй като той е в толкова тясна и дълбока връзка на психическо взаимодействие и взаимозависимост с децата, с които контактува, така че резултатите от неговата работа зависят главно от връзката, която се създава, а не толкова от конкретни действия.


Извън семейството, децата, постъпвайки в училищната система, започват да създават нови социални връзки с техните учители и съученици. Учениците придават на учителите образите на своите родители заедно с емоциите, свързани с тях.


Учителят, като символ на властта, събужда у ученика реакциите към бащината фигура и това е субективно. Но освен учителя, съучениците могат да предизвикат и реакции въз основа на преживяванията, които той е имал в семейството със своите сиблинги (братя и сестри).



Това поведение предизвиква подобни реакции както в учителя, така и у съучениците. Училищната среда възпроизвежда семейната и по този начин я пренася в разширен социален контекст, в този случай училищния.


Учителите получават силни положителни и отрицателни емоции. Но ситуацията, в която тези чувства се развиват и начинът, по който се държи учителят, както и това, което знае за себе си, изглежда не оправдават тяхното присъствие. Така че понякога учителите се чувстват поласкани, понякога наранени. През повечето време изглежда не са наясно със съществуването на тези чувства, но дори когато смътно ги подозират, в крайна сметка подценяват силата им и силното влияние, което оказват върху отношенията между ученик и учител. Следователно, могат да въздействат и върху способността за учене.


Когато чувствата на страх, завист или гняв надделеят, те се включват и дори възпрепятстват учебния процес. За разлика от това, възхищението, любовта, милосърдието и емпатията могат да допринесат насърщаващо и да засилят желанието на ученика да учи. Ако учителят може да разбере основата на емоционалната инвестиция на ученика, може да придобие по-обективен поглед върху създадената връзка, но също така и върху представянето на ученика в училище.


Разбирайки този емоционален процес, няма опасност учителят да бъде съблазнен от ласкателното възхищение на ученика и да си даде сметка, че той не е нищо друго освен олицетворение на желания въображаем обект на ученика. Това осъзнаване му помага да приеме, че любовта с която ученикът идва на училище, може да се дължи до голяма степен на любовта му към съучениците, но се подсилва и от добрите взаимоотношения, които ученикът има в дома си. По същия начин подозрението и враждебността на ученика не трябва да се разглеждат като лична към учителя атака, а е резултат от минали преживявания. 


Но независимо от това, което води хората до нова ситуация, те продължават да поддържат усещане за реалност и да сравняват реалния си опит с предварително замислени идеи. Съответно, ако учителят може да предложи преживяване, различно от това, от което се страхува ученикът, и сега има възможност да адаптира образа му за света наново и да се развива въз основа на този нов опит. По този начин поема ролята на подръжник и създава силни емоции, които са живи и активни и идват от миналото, за да се променят в контекста на новата връзка. В училището, където ученикът прекарва голяма част от живота си, учителите, които са толкова влиятелни възрастни, колкото и семейството, могат да му дадат преживявания, които да насърчат увереността като му помогнат да се развива по-нататък.


Учителят стои пред двама подрастващи - този пред него и този, който му напомня за собствените преживявания, собствените спомени от същия период от живота му. Това води до различни преживявания, които обхващат цялата гама от човешки емоции, но най-интересни са тези, които се появяват по време на учебния процес.


Много важно е учителят да може да осъзнае своите несъзнавани желания и нагласи, които влизат по някакъв начин в живота му и да се опита да сведе до минимум намесата им в професията му. Очевидно е, че в работата си учителят е постоянно изложен на натиск и понякога някои ученици запалват най-неблагоприятните аспекти на неговия темперамент. Въпреки това е много полезно да бъдат осъзнати неговите индивидуални предразсъдъци и слабости.


От взаимоотношенията на учителя с ученика трябва да се възползват и двамата. Както родителите се развиват и се радват на предизвикателството да отглеждат децата си, така и учителят трябва да се развива психически и емоционално в хода на кариерата си чрез предизвикателството за контакт с учениците си. 


Изглежда, че учителите се стремят да могат да предават знания и умения на другите, както и да придават способност за успех, да насърчават личностното развитие на учениците. Те имат функция, подобна и допълваща на родителската такава и в развиването на приятелско отношение към учениците. По този начин често са в ролята на близък до детето и предлагат съвети. Всичко по-горе може да бъде много положително, когато има баланс, но може да има и отрицателен характер, когато се изгубят някои граници и учителят напусне ролята си поради лични потребности. 


Резултатът от този родителски аспект на връзката е, че учениците се възприемат като свои деца. Това може да има някои предимства, но учителят трябва внимателно да обмисли своята картина на тези взаимоотношения и да се запита дали тази функция подпомага развитието. С други думи, иска ли да наложи свои собствени стандарти на подрастващите или може да има способността да позволи на своите ученици да имат своя собствена ценностна система и свое собствено пространство, за да развият своята индивидуалност. 


Често идеята, че младите хора се нуждаят от някой, който да ги насочва, произтича от нуждата ни да има хора, които са зависими от нас. Ако приемем, че не получаваме удовлетворението, което искаме от личния си живот, може да рискуваме да бъдем претоварени с повишено внимание към учениците, за да спечелим любовта им и да станат необходими за нас. По този начин изобщо не помагаме за емоционалното им развитие и всъщност насърчаваме тяхната пасивност, защото не им предлагаме мотивация да се борят с неизбежните фрустрации на живота и да могат след това да разчитат на своите силни страни. Що се отнася до отношението на учителя, то може да насърчи развитието на зряло ученическо поведение, действайки като отговорен възрастен в отношенията му със своите ученици. 


Страховете на учителя относно неговата роля може да са свързани или с критика и враждебност от страна на учениците към учителя, или със загубата на контрол отстрана на учителя върху своите ученици. Всички се страхуваме от враждебност, насочена към нас. В случая с учителя е важно да се разбере, че гневът на учениците е неразделна част от учебния процес, тъй като самият учебен процес често причинява дискомфорт и съответно чувство на агресия към човека или системата, която го представлява. Но учителят, който се страхува от враждебните чувства на своите ученици, бавно избягва да поставя изисквания към тях, за да не ги разстройва. По този начин нереалистичната оценка на работата на ученика от учителя пречи на ученика да постигне максимума, на който е способен.


Учителят често се сблъсква с някои проблеми, свързани с отношенията му с родителите на децата, като често обмисля и им приписва всякакви трудности, които среща. Както е добре известно, винаги е по-лесно да се припишат отговорности на другите, отколкото да се вземе предвид приносът на пряко ангажираните, а именно ученикът и учителят. Учителите често казват на учениците си „Доведете родителите си“, което отношение показва, че родителите са нарушителите, които трябва да дойдат в училището и да поемат отговорност. Това води до нежеланието на много родители да се свързват с училището. Те се чувстват неприятно от това, че някой ще ги държи отговорни или ще ги накара да се чувстват неадекватни.


Важно е учителят да няма склонността постоянно да подчертава пред родителите грешките на децата, а техните добри качества, като по този начин насърчава по-добрата комуникация и значително преодолява трудностите в отношенията учител-ученик-семейство.