Свидетелите на насилие могат да играят много важна роля в епизода на тормоз и могат да поощрят действията на извършителя (дори, ако просто се смеят на това, което извършителят прави или казва или просто е до него). Могат да са в обратната позиция, защитавайки жертвата (идентифицирайки се с жертвата и накрая говорят и реагират на епизода на тормоз), както може и да наблюдават пасивно (или изобщо не реагират, или напускат мястото на инцидента).


Обърканите наблюдатели съставляват мнозинството! Те не се идентифицират и не поддържат приятелски или емоционални връзки нито с извършителя, нито с жертвата. Те често имат желание да помогнат на жертвата, но нямат увереност в способностите си. Проучванията показват, че по-голямата част от наблюдателите искат да се намесят, но само половината от тези деца в крайна сметка ще се опитат да го направят.


Ролята на семейството


По-долу са посочени някои стратегии, които родителите могат да следват, когато детето им е замесено в тормоз в училище, независимо дали като извършител или като жертва.


Първо, ако детето ви е тормозено в училище, е много важно да го уверите, че то няма вина за това. Не го съдете за начина, по който е реагирал на ситуацията. Обсъдете притесненията си с училищното ръководство, класен ръководител, педагогически съветник. За съжаление, в такива ситуации стратегиите за разрешаване на конфликти обикновено не са работещи. Необходимо е заедно с училищното ръководство да се обсъдят други начини за разрешаване на проблема. Насърчавайте детето да споделя и да развива приятелски отношения в училище. Ако детето изпитва несигурност за своята безопасност, както в училище, така и навън, обяснете му, че е добре да се свърже с възрастен. Научете го, че ако се чувства застрашено, е добре да намери в близост безопасна зона – това може да е къща в съседство, обществена сграда като библиотеката например, близко заведение. Нека детето усеща семейната среда като позитивна, безопасна и подкрепяща.


Ако детето ви тормози други деца в училище, обяснете му, че действията му са вредни и неприемливи. В никакъв случай не толерирайте подобно поведение. Обяснете му, че то носи отговорност за поведението си. Поставете ясни правила у дома и уверете детето си, че всяко нарушаване си има последствия. Ограничете филми и телевизионни предавания, в които има насилие. Обърнете внимание на талантите и уменията на детето си и го насърчавайте да се занимава с положителни дейности. Насърчавайте, подкрепяйте и награждавайте положителното поведение. Ако ви е съобщено, че детето ви е замесено в тормоз в училище, слушайте внимателно, но проверете за всички фактори (децата, които са тормозени в училище, понякога са много манипулативни). Срещнете се с учителя, съветника или директора на училището и дайте ясно послание, че тормозът трябва да спре. Потърсете помощ от психолог, семеен терапевт, социален работник.


Говорили сме и за кибертормоза, но да припомним. Това е умишлено, повтарящо се и враждебно поведение спрямо дете или група деца с цел да причини емоционално и психологическо увреждане. По същество говорим за тормоз, заплахи, унижение или тормоз над деца, юноши и тийнейджъри чрез използването на интернет, мобилни телефони или други цифрови технологии от техните връстници.


Ако детето ви е жертва на кибертормоз, най-напред спокойно и категорично трябва да каже на насилника да спре с актовете на тормоз и да изтрие обидните и уличаващи материали, качени в интернет пространството. Ако извършителят остане безразличен, то следва детето да игнорира досадните съобщения. Направете фотокопия на разговорите и съобщенията и се свържете с родителите на отсрещната страна, за да обсъдите ситуацията. Може да блокирате подателя на заплашителни и обидни съобщения. Свържете се с училищното ръководство, с психолог. Ако тези стъпки се окажат неефективни, свържете се с адвокат, с отдел закрила на детето и подайте оплакване в полицията.


Децата имат право да получават обучение и образование в спокойна и хармонична среда. Затова насилие не трябва да се толерира по никакъв начин и под никаква форма.