Всеки един от двамата родители играе важна и различна роля във формирането на идентичността на детето. Полът на родителя му дава различна роля. По отношение на нашата сексуална идентичност, родителят от същия пол е този, който ще играе важна роля, докато по отношение на нашата сексуална диференциация, родителят от противоположния пол ще играе решаваща роля. Детето вижда себе си в родителя от същия пол, то ще му подражава и ще го има за модел, като по този начин оформя сексуалната си идентичност.


Какво обаче би се случило, ако родителят от същия пол е отсъстващ и не присъства в живота на детето?


Тогава образът, който детето получава, не е положителен, следователно фактът за собствената полова принадлежност може да не е удовлетворяващ. Липсата на сигурност от родителя, с който се идентифицираме по пол, или дори от друга майчина или бащина заместваща фигура, ще накара детето да се срамува от себе си и може да доведе дори до самоомраза. Начинът, по който се виждаме в Образа на родителя от същия пол, е от важност за самочувствието на детето. Затова най-съществената основа на детето, любовта към себе си, се прави чрез огледалния образ в родителя. И наистина, образът на майка, която сресва и оправя косата на дъщеря си, е много красив, в този момент майката се възхищава на дъщеря си и дъщерята се гордее, че е като мама. По същия начин има общи преживявания за баща и син.



Много пъти присъствието на единия родител може да бъде невъзможно поради развод или загуба, което не означава, че друга майчина или бащина фигура не би могла да поеме тази роля. Би било много ограничаващо и нереалистично да се каже, че само биологичните родители могат да задоволят психологическите нужди на детето, много често тази роля се поема от бабите и дядовците, тъй като родителите работят дълги часове.


Родителят от противоположния пол е този, който помага на детето да осъзнае разликата между двата пола и съответно своето разграничаване от противоположния пол. Еротичните фантазии и особено еротичните отношения, които се развиват между дете и родител от срещуположния пол около 3-4-годишна възраст на детето са добре познати като  Едипов комплекс и съответно комплексът на Електра.


Тези комплекси са част от нормалното развитие на детето, стига да има решение и да не прерастват в патология. В семейства, където бащата традиционно отсъства, а майката е вкъщи, момчетата формират рана в идентичността си поради липсата на мъжки модел за подражание, докато отношенията с жените са по-лесни поради постоянното присъствие на майката. Докато при момичетата е различно, мъжът не е бил стабилен в живота им и е важно търсенето на мъж, който да бъде до тях, докато връзката с приятелките е по-лесна и с повече отдаденост.


Осъзнаването на пола на детето е втори важен етап след отделянето му от майката в ранна детска възраст. Осъзнаването на неговия пол намалява неговото всемогъщество и поражда необходимостта от идентифициране със същия пол и неговата защита. Правилното разграничаване ще помогне на човека да оцени приликите и разликите между двата пола и ще го накара да търси удовлетворение чрез връзката си с противоположния пол чрез любовта.