Когато следващия път детето ви се спречка с друго на детската площадка, първо си вземете дълбоко въздух, ако трябва пребройте до десет и после се опитайте да погледнете ситуацията от друг ъгъл. Разбира се, ще ви е трудно да се наложите на масовия поведенчески модел на родители, наложил се през последните едно-две десетилетия, но си струва да използвате своята зрялост при изграждане характера на детето. Защо?

 

При осемгодишно проучване, представено в сп. Developmental Psychology, психолозите установяват, че „хеликоптерното родителство“, популярно у нас с метафората „родител орлица“ вреди на развитието на бъдещата личност. Прекалената намеса на родителите в игрите и интеракциите на детето с другите възпрепятства изграждането на ценни умения, като комуникационните и социалните са само една част от тях.


 

Детето по природа е любопитно и отворено към света. В него е заложено качеството да е открито към неизвестното. Същевременно детската психика е една от най-устойчивите предвид че от раждането си ежедневно детето търпи несполучлив опит и въпреки това то се събужда отворено към света. Помислите - как малките посрещат грешките? Несполуките от паданията, нараняванията, спречкванията им са забравени бързо. Спорили за една играчка преди час, вече се прегръщат... Днес по-честа практика е родителят да се намеси още в зародиша на спора, за да предотврати вероятния конфликт или да коригира реакциите на детето си. Не грешим ли обаче с тази си хуманна на пръв поглед концепция?

 

Ето и другата страна на медала. С подобна намеса, контрол на действията на децата, управление на дейностите им, родителите буквално изземваме естествено заложените им функции да се учат, налагайки им нашия опит и възприятия. Предпазвайки ги от малките сблъсъци на площадката обаче децата губят възможността за натрупване на собствен опит за благоприятен и неблагоприятен развой на постъпките си, отнемаме им възможността да се запознаят с широк спектър от емоции, сами да изграждат умения за намиране на решения при общуването с другите. В крайна сметка, резултатът от родителските протекции правят децата неспособни да разрешават конфликти, да се справят с проблеми, да се социализират и т.н.

 

Квалифицираните специалисти подчертават, че децата се нуждаят от родители, които имат способностите да разпознават кога те са в състояние сами да се справят с възникналите затруднения в играта и да им гласуват доверие. 

 

Във въпросното проучване са проследени 422 деца, които са наблюдавани от изследователския екип на 2-, 5- и 10-годишна възраст. Специалистите фокусират вниманието си върху родителските интеракции по отношение действията на децата. Работата им включва и анкета на самите деца на 10-годишна възраст. От игровите ситуации между родители и деца, изследователите набелязват тези, които прилагат т. нар. „хеликоптерно поведение“.

 

Какво се наблюдава при подобен модел – родителят непрекъснато напътства детето си с кои играчки и как да си играе с тях, държи то непременно да подреди и разчисти след заниманията си. Обикновено родителят е строг и твърде взискателен. 

 

Какво отбелязват изследователите в проучването си като резултат? Вследствие на „хеликоптерния“ родителски модел при децата се моделира един от следните типа поведение: те стават непокорни, апатични и равнодушни (безразлични, нечувствителни) или неудовлетворени и дори фрустрирани.

 

NEWS_MORE_BOX

 

 

При тези деца на 5-годишна възраст се наблюдават по-слаби способности за самоконтрол на емоциите. Децата обаче, които могат да контролират импулсивното си поведение и емоции на 5, показват по-добри способности да бъдат обучавани - те са по-продуктивни при предучилищната подготовка. Те също така имат далеч повече приятели на 10-годишна възраст. Съответно и техните родители далеч не са толкова изморени, допълват изследователите.

 

По думите на Никол Пери от Университета на Минесота в САЩ, водещ автор на проучването, децата с "родители-орлици" проявяват по-слаби способности да се справят с предизвикателствата на порастването и училищната среда като цяло. Препоръките на екипа са родителите да се стремят да изгражда самостоятелност у детето, като му оказват необходимата морална подкрепа когато то изпитва емоционални затруднения при срещата с трудности и разочарования.

 

Как се случва това? С пример. Независимо по какъв начин е даден той: дали като прекарвате повече време с децата си и им позволявате да ви наблюдават при разрешаване на различни проблематични ситуации; чрез разговори и примери от живота – вашия или от наблюдения на други хора; хубаво е да сте наясно какви чувства изпитва детето в дадена ситуация и да го поощрите да ги сподели; научете го как да борави с изразните средства в една или друга ситуация; как да постига целите при общуването и взаимодействията с другите. Важното е при тези „уроци на живота“ да маркирате ефективните и позитивни стратегии. Не без значение е да научите децата си как да се справят в ситуации на напрежение. Техники за справяне със стреса като „дълбоко дишане“, визуализиране, слушане на музика, фокусиране върху сетивата, слушане на музика, рисуване и други само ще са му от полза в бъдеще. 

 

Оставете ги да бъдат, призовават психолозите. Детските площадки са за децата, а за родителите - пейките. Вашата задача там е да следите нещата да не излязат от контрол.