Връзката между детето и родителите започва още от преди раждането и тя има драматично значение за развитието на детето. Тя може да помогне на детето да стане това, което иска да стане. И въпреки, че никой не иска да е лош родител и да отгледа страдащо дете, тя може да причини много болка, отчаяние, несигурност, отчужденост, враждебност и по трагичен начин да се отрази на целия живот.

 

Родителите задоволяват много от основните потребности на детето – от доверие и сигурност, обич  и топлина, значимост и уважение, закрила и подкрепа. В диалога с родителите си детето овладява много от техните ценности и възгледи и ги превръща в част от своето поведение и съзнание. Самооценката и осъзнаването на собствения Аз започва с оценката на родителите. Безрезервната любов полага основите за изграждане на собствената идентичност. В семейството се създават уникални, силни и значими връзки между хората. Привързаността към родителите, братята и сестрите обикновено продължава през целия живот и служи за модел на взаимоотношенията в по-широкия свят на съседите, училището и общността. Семейството е мястото, където децата научават езика, уменията, усвояват нравствени ценности на своята култура. Топлите и удовлетворяващи семейни връзки гарантират психично здраве през развитието и адекватна самооценка. Пренебрегването или отчуждението от семейството почти винаги води до сериозни проблеми в развитието, както често и до ниска или неадекватна себеоценка.


 

Самооценката има няколко основни съставки: чувството, че сме обичани, чувството за собствено достойнство и чувството за компетентност.

Ако поради преживяното в детството човек не е дълбоко убеден, че заслужава да бъде обичан такъв, какъвто е, самооценката страда, а като резултат страдат и взаимоотношенията.

 

Ако е подкопана вярата в собственото достойнство, човек не смее да защитава достатъчно решително своята територия, убеждения и желания.

Ако му е внушено от малък, че сам не може да се справи, че е некомпетентен, трудно реализира потенциала си.

 

През втората половина на 20-ти век психологът Диана Баумринд започва изследване в опит да установи влиянието на родителското възпитание над психическото развитие на детето. В продължение на 14 седмици тя провежда интервюта с родители на 3-4-годишни деца, наблюдава взаимоотношенията  между  тях вкъщи, както и между децата в детската градина. Баумринд идентифицира три групи деца: дружелюбни, конфликтни и дразнещи и импулсивно-агресивни.

 

Очертават се 4 разновидности на родителския стил.

 

1. Авторитетни родители

Авторитетни родители, които имат високи стойности и по четирите показателя. Авторитетният стил е най-успешният подход към възпитанието на детето. Той включва силно приемане и ангажираност, техники за адаптивен контрол и даване на подходяща автономия. Авторитетните (демократичните) родители са топли, внимателни и чувствителни, установяват приятни, емоционално удовлетворяващи взаимоотношения с детето, които го привличат в тясна връзка. Същевременно те установяват непоколебим, разумен контрол, когато е необходимо.

 

В общуването си с детето те обясняват своите действия и  поощряват децата сами да изразяват своето мнение.  Настояват за зряло поведение и дават причини за очакванията си. Родителите държат устойчиво цялата власт в семейството, като проявяват своята загриженост към децата чрез обясняване на необходимостта от един или друг начин на поведение. 

 

Авторитетните родители окуражават децата към самостоятелност. Те придружават ограниченията или наказанията с подробни обяснения. 

Накрая, авторитетните родители се ангажират в постепенно, подходящо осигуряване на автономия, позволявайки на детето да взема решения в области, за които е готово. Общата атмосфера в семейството е на доверие, уважение, справедливост и топлина към другите.

 

Децата, които в семейството си са получавали любов, грижа и доверие от по-възрастните, по-късно се отнасят по същия начин с другите хора. През детството и юношеството авторитетното родителство е свързано с редица аспекти на компетентността. Сред тях са оптимистичното настроение, самоконтрол, сътрудничеството, висока самооценка, социалната и нравствената зрялост, и доброто представяне в училище. Децата се отличават със социална компетентност и отговорност. Юношите участват във вземането на всички решения в семейството, изслушват и обсъждат мнението на родителите.

 

Децата разбират, че има и други хора, други нагласи и други начини на възприемане на действителността. По този начин се изгражда личната отговорност и самостоятелност на децата и те постепенно се подготвят за самостоятелен живот. Излизайки от юношеството, те имат самочувствието да посрещнат предизвикателствата на живота. Авторитетните родители отправят подходящи изисквания и дават автономия на детето. Те насърчават децата към самостоятелност, като подпомагат високата самооценка и социалната зрялост. 

2. Авторитарни родители

Авторитарни родители, които показват само висока степен на контрол. Авторитарният стил на отглеждане на детето се характеризира със слабо приемане и ангажиране, силен принудителен контрол и ограничено даване на автономия. Авторитарните родители поставят много ограничения, като използват като стил наказанието, изискват от децата да следват указанията, да уважават работата и усилията.

 

Авторитарният родител отказва да приеме идеите на своите деца, когато те не съвпадат с неговите и това създава враждебност. За юношите е оставена възможността единствено да слушат родителите и да изпълняват техните изисквания без обсъждане. Освен неоправдания директен контрол, авторитарните родители се ангажират в по-фин тип, наречен психологически контрол, при който те се натрапват и манипулират вербалната експресия на децата, индивидуалността и привързаността към родителите.
 
Тези родители искат да решават практически всичко вместо детето и често прекъсват или омаловажават неговите идеи, решения или избор на приятели. Когато са неудовлетворени, оттеглят любовта си, правейки привързаността си зависима от подчинението на детето. Освен това имат прекомерно високи очаквания, които не съответстват на развиващите се способности на детето.

 

Децата, подложени на психологически контрол, проявяват проблеми в приспособяването, включващи както тревожни, затворени, така и неподчиняващи се, агресивни поведения. Те създават усещането, че децата са неспособни за каквото и да било. Искат от тях само да им благодарят и по този начин укрепват вътрешната си сигурност.

 

Децата на авторитарните родители се отличават със социална некомпетентност, те са тревожни, нещастни и с ниска самооценка; слабо разчитат на себе си и са склонни да реагират с враждебност, когато са фрустрирани. Силовите методи за дисциплина ги правят по-агресивни. Момчетата демонстрират висока степен на гняв и открито неподчинение. За момичетата е по-вероятно да са зависими и смазани от предизвикателните задачи.

 

3. Остъпчиви родители

Отстъпчиви родители,  които показват високи резултати само по отношение на обгрижването. Угаждащият стил е топъл и приемащ, но неангажиращ и свръхлиберален. Отстъпчивите родители се интересуват от своите деца, те живеят с техните проблеми, но без да упражняват контрол върху тях или да поставят изисквания и наказания. Опрощаващите родители почти не се ангажират в контрола на детското поведение и не го насочват. Родителите не могат да се справят със своите деца, те започват да правят това, което искат и така не се научават да контролират своето поведение. Позволяват на децата да вземат самостоятелни решения на възраст, когато все още не са способни да го правят. Тези незрели решения не са в интерес на детето.

 

Някои угаждащи родители наистина вярват в този подход  и съзнателно не поставят ограничения, водени от идеята, че когато това е съчетано с топлота, ще помогне на детето да развие своята креативност. Много други просто нямат увереност в способността си да влияят върху поведението на детето. Те са „приятели” на децата си. Макар да са много привързани към децата си, те не успяват да създадат авторитет. Ако положителните емоции в семейството зависят от това, дали детето ще получи всичко, родителите поставят знак за равенство между любовта и удовлетворяване на исканията. Колкото повече нарастват исканията на децата, толкова повече болка ще изпитват от липсата на внимание. Въпреки добрите очаквания на родителите, тези деца са социално некомпетентни със слаб самоконтрол.

 

Децата искат много често техните желания да бъдат задоволени незабавно и не изпитват особено уважение към другите. Те са непопулярни сред връстниците си. Децата на угаждащите родители са импулсивни, неподчиняващи се и бунтарски настроени. В сравнение с тези, чиито родители са упражнявали по-голям контрол, те са открито претенциозни и зависими от възрастните, като демонстрират по-малко упорство в задачите.

Юношите не са в състояние да се ориентират правилно за отношенията между хората, не са подготвени за ограниченията и отговорностите, които всеки  човек трябва да поема, за да съществува, не са в състояние да се съобразяват с интересите на другите хора. Тези деца често са с неадекватна и твърде висока самооценка.

 

4. Неангажирани родители

Неангажирани родители, които имат ниско представяне по всички показатели. Неангажиращият стил на възпитание е най-неблагоприятният тип за развитието на детето – въобще отсъства стил на взаимоотношения в семейството. Комбинира слабо приемане с малък контрол и обща незаинтересованост за даване на автономия. Небрежните родители не се интересуват от живота на своите деца. Те често са емоционално откъснати и депресирани, толкова смазани от житейския стрес, че нямат време и енергия за децата. Този тип родители не знаят много за своите деца, за тяхното поведение, приятелства, интереси, проблеми. В крайността си неангажираното родителство е форма на малтретиране на детето, наречена пренебрегване. Особено когато започне рано, то на практика разстройва всички аспекти на развитието, включително привързаността, познавателното развитие и емоционалните и социални умения.


Дори и при не толкова крайно родителско дезангажиране децата и юношите демонстрират редица проблеми – слаба емоционална саморегулация, трудности в училище и антисоциално поведение. Децата се нуждаят от своите родители и когато не получат грижи и внимание, те стигат до убеждението, че в живота на родителите има много по-значими неща от самите тях. Те нямат добро мнение за себе си, нямат цели, не се чувстват значими. Тези деца имат слаб самоконтрол и не могат добре да се справят със своята независимост. Хаосът и отсъствието на последователни, ясно изразени изисквания ги обърква и предизвиква в тях неувереност. Децата често изпитват страх и стрес, бунтуват се срещу родителите, стават неуправляеми, увеличава се вероятността за антисоциално поведение. Тези деца се отличават със слаба социална интелигентност.

 

Поведението на човек зависи от нивото на самооценката му, която може да оказва различно влияние върху взаимоотношенията му с другите хора. При това, съответната самооценка ще бъде подкрепяна и утвърждавана от множество обратни връзки (сигнали на другите към нас).

Когато имаме адекватна самооценка, преценяваме, че струваме приблизително толкова, на колкото ни оценява и обществото и това улеснява взаимоотношенията ни с околните.

 

 

Библиография:


1. Бърк, Л. Изследване на жизнения цикъл на човека. С., 2012.
2. Маджаров, Г.А. Развитие на психиката в детско-юношеската възраст. ВТ., 2000.
3. Сиймън, Д. Д., Дъглас Т. Кенрик,  Психология. С., 2002.
4. Стаматов, Р. Детска психология. С., 2004. 
5. Форуърд, С., Бък, К. Отровните родители, С., 2002