Конфликтите между родители и деца са неизбежна част от семейния живот. Начинът, по който са разрешени, е от решаващо значение за отношенията между двете страни. Тези конфликти могат да оставят негативни емоции и трайна горчивина, да разклатят отношенията родител-дете или да бъдат възможност за близост и топлина. Когато възникне проблем в семейството, важно е първо да се разбере кого касае, чиито нужди се нарушават, кой ще изпита последствията и следователно кой ще отговаря за неговото разрешаване.


Проблемът може да е в детето, родителя или и в двамата. Въпреки че звучи просто, родителите често са склонни да се идентифицират с чувствата и притесненията на детето си, което води до търсене на решение в грешната посока.

 


Разрешаване на конфликти

Когато успеем да направим това разделяне, тогава можем да изберем подходящата техника за решаване на проблема. Във всеки случай намесата е различна. Можем да използваме активно слушане, аз-съобщения или да търсим общоприето решение. И трите техники насърчават родителите и децата да изразяват своите чувства и мисли в атмосфера на приемане и разбиране. Те не споделят никакви съвети, преценки или насоки и в резултат са по-малко заплашителни за връзката им.


Горните техники с минимално образование могат да се прилагат ефективно от родителите и се оказват особено полезни при формирането на отношения на доверие с детето им. Родителите, които участват в нашите опитни семинари и са обучени в тях, съобщават, че започват да виждат конфликтите по различен начин с децата си, че комуникацията между тях се подобрява и че в семейството преобладават повече положителни емоции.

 

Разбира се, напрежението винаги съществува, но с тях се работи по-ефективно.

 

Общи принципи за разрешаване на конфликти:

Когато възникне спор с детето, освен правилната техника за разрешаването му, помнете и следните основни принципи:

  • Останете спокойни. Вашата роля е да научите децата си на здравословни начини за освобождаване на емоциите. Опитайте се да покажете това с Вашия личен пример и отношение.
  • Вярвайте в положителния характер на детето си и способността му да се справя самостоятелно с трудностите.
  • Уважавайте желанията му. Неговите нужди са не по-малко важни от Вашите, дайте им пространството и времето, които заслужават.
  • Приемете всички негови емоции като нормални, но поставете граници на поведението му.
  • Когато почувствате, че Вашата потребност е нарушена, обяснете на детето как се чувствате и какви отстъпки сте готови да направите.
  • Ако несъгласието прераства в разгорещен спор, върнете въпроса по-късно, когато всички ще бъдете спокойни и по-малко ядосани. Не се колебайте да се извините, ако почувствате, че сте загубили контрол. Детето ще го оцени и в никакъв случай няма да го разглежда като знак за слабост.
  • Ако даден проблем продължава да изскача и води до несъгласие и кавга, тогава може да се наложи да изберете различен начин за разрешаването му. Опитайте с нови идеи и помолете детето да Ви разкаже за своите. Те могат да бъдат много градивни.


В заключение целта е винаги да разрешавате спорове по начини, които няма да бъдат пагубни за отношенията с детето Ви. Не можем да ги избегнем, но можем да се справим с тях по такъв начин, че да намалим враждебността и да увеличим любовта.