Темата за отсъстващия баща предизвика вълна от коментари и въпроси какви са последствията за децата при една раздяла или развод на родителите. За начало нека уточним какво е разводът. Разпадането на двойката по подразбиране означава, че един от двамата напуска общото жилище. При наличието на деца, най-често напускащият е бащата. В такъв момент за децата не е добре да се местят.


Говорейки и за развод от законна гледна точка, семейството е изправено пред предизвикателството да премине през този болезнен процес още веднъж. В България обикновено документалните въпроси около развода се решават по бързата процедура в съда. В други европейски страни обаче, нещата не се решават толкова лесно. Например в съседна Гърция, за да е факт един развод, двойките са принуждавани да получат удостоверение не само от държавата, но и от църквата, а получаването на тези удостоверения отнема две години от подаване на документите за развод. В Малта ситуацията е сходна, но там разводът става факт след цели пет години.


И накрая, имаме емоционалния развод. Това е най-трудно постижимо от всички предишни, особено ако има деца. Виждаме случаи, когато двамата се занимават с живота си и често се карат в продължение на дълги години след законния развод. Някои двойки никога не се разделят емоционално. За децата тази ситуация води до допълнително натоварване и често се превръщат в разменна монета за враждуващите родители.


 

Как да намалим травматичните последствия за децата?

В работата си със семейства често развеждащите се имат нужда от насоки, касаещи последствията за децата. Често давам следните съвети:

 

  1. Да съобщят на децата си само и единствено, ако вече са взели крайното решение и нямат никакви колебания. И, разбира се, преди някой да се е изнесъл.
  2. Да информират децата, когато са всички заедно, включително и ако децата са повече от едно, да не им се съобщава по отделно. Така им даваме възможност взаимно да се подкрепят.
  3. Разбира се, редно е информацията да бъде поднесена от самите родители, а не от странични участници в живота на семейството.
  4. Да разговарят, давайки представа за съвместно взето решение, макар и невинаги това да отговаря на реалността.
  5. Да обяснят на децата, че са взели решение на този етап да живеят отделно. Да отчетат факта, че непрестанните кавги не са приятни за децата и затова са взели решение да се научат да бъдат родители поотделно. Да не се ескалира вината на някой от родителите.
  6. За да се извиним за това решение: „Знаем, че ви боли много, че ви разочарова, че също така ви ядосва и сте напълно прави и ние се извиняваме“. В същото време вие изразявате чувствата им и им давате право да изразят себе си.
  7. Да убедите децата, че това решение е ваше и касае само вашите отношения и те самите не носят никаква отговорност или вина за това.
  8. Да ги уверите в това, че любовта ви към тях не се е променила и няма да се промени, както и че двамата винаги ще бъдете до децата си и те могат да разчитат на подкрепата и на двамата си родители, независимо, че единият ще живее отделно.
  9. Да се обясни на практика какво ще се случи, кой ще напусне дома, кога това ще се случи, къде ще живее и кога ще го видят следващия път. Кога ще го виждат като цяло, каква роля ще играе в живота им. Колкото по-често могат да виждат бащата, толкова по-добре за децата, стига това да не създава проблем за майката, нито по чисто практични причини, нито по друг начин.
  10. Бъдете отворени за въпроси. Отговаряйте простичко и честно, без излишни подробности. И най-вече без обвинения. Също така бъдете щедри с прегръдки и бъдете готови да слушате каквото и да било, всички емоции, които децата искат да изразят в този или който и да е друг момент.
  11. Добре е този, който ще напуска, да го направи скоро, за да не се увековечава този болезнен момент на очакването да се случи лошото.

 

Важно е за родителите, развеждайки се, приоритет да остане психичното равновесие на децата им. Добре е при предприет развод да се потърси помощ и подкрепа от семеен консултант или медиация. Невероятно е как иначе харесвани и ерудирани хора се превръщат в чудовища, щом влязат в тази игра. Това разкрива най-лошото им аз, порочно и отмъстително, което дори самите те на са подозирали, че притежават.


Важно е родителите да имат подкрепата, от която се нуждаят, да я търсят от собственото си семейство и социален кръг. Това освобождава самите деца, които често са принудени да станат съюзници на родителите си и да знаят неща, които не са подходящи за тяхната възраст или положение.