Хората се събират с нови партньори и техните деца с надеждата за създаване на едно голямо щастливо семейство, но това може да се окаже непредвидено предизвикателство. Често виждаме хора, които обвиняват себе си, партньорите си, собствените или техните деца за възникнали проблеми, които са част от естествената динамика на доведените семейства. Необходимо е да се разглежда ситуацията в новосъздаденото семейство с разбиране за класическите проблеми на доведените семейства преди да се търси вина в някой от членовете.
Всяко семейство с доведени членове е уникално в своята комплексност, която се обуславя от множеството специфични предизвикателства. Например, ако родител не се разбира с бившия си съпруг/а, децата страдат. От друга страна, ако има близост между бившите съпрузи, настоящият партньор може да се почувства несигурен. Същевременно, наличието на деца и опитност като родител в предишна връзка не предопределя успеха на доведен родител. Динамиката между него и заварените деца често се оказва напълно различна. Подобни процеси могат да затруднят и най-мотивираните партньори.
В семействата с доведен родител се наблюдават специфични динамики и поведения, поради липсата на биологична връзка между доведения родител и децата. Родните майка и баща са дарявани с вродената, непреодолима любов и привързаност на детето още преди то да проговори. От друга страна, доведените родители трябва да преодолеят бариерите на времето и непознаването на детето, за да създадат подобна връзка, така както заварените деца трябва да преодолеят предпазливостта и несигурността си, за да приемат някой непознат за баща или майка.
В семейство с двама биологични родители, партньорите се събират и създават дете. Това дете носи черти от всеки родител и обикновено двамата родители желаят просперитета на това дете. Те се въодушевяват от постиженията на детето. При доведен родител, кръвните и сексуалните връзки може да поляризират отношенията в противоположни посоки. Биологичният родител може да се разкъсва между детето си и новия партньор. От друга страна, доведеният родител не може да обича така безусловно детето, както биологичния му родител - той може да изпитва ревност и негодувание от естествената отдаденост на партньора си.
Всеки в двойката закономерно очаква да заеме главна роля в живота на партньора си, което се случва автоматично при създаване на първо семейство. При второ семейство очакванията са аналогични, но наличието на деца модифицира ситуацията. Те са заемали първа позиция преди появата на доведения родител и често считат, че той или тя не заслужават тази позиция. Децата може да преживяват новия партньор като един узурпатор на времето, енергията и средствата на своя родител.
Конфликтът на лоялността е проблем, характерен за семействата с доведен родител. Всеки член на такова семейство е засегнат. Когато детето започне да формира положителна връзка с доведен родител, често се появяват угризения - ако обича доведения родител, значи не обича съответния си биологичен родител. Подобен конфликт на лоялността се появява и в двойката на възрастните - ако детето и партньорът се нуждаят от внимание по едно и също време, на кого да се откликне с приоритет? Например, майка се укорява, че нейния син трябва да яде сам, докато тя и новият й съпруг са на романтична вечеря. Или, баща се чувства виновен по време на срещите, когато детето му иска да е само с него, без новата му съпруга. Сформирането на семейство с доведени родители изисква сериозни инвестиции на време и емоционална енергия. В биологичните семейства, конфликтите по-рядко стигат подобни нива на объркване и невъзможност.
Често пъти отсъстващият биологичен родител влиза в ролята на черната овца за новосформираното семейство. Майките често са укорявани, че са контролиращи и/или лоши майки. Бащите пък са обвинявани в липса на интерес и/или финансова подкрепа. В същото време, липсващият биологичен баща често се оплаква, че плаща сметките, но не вижда смисъла от това. Важно за запазване психичното здраве на децата е разделените съпрузи да се помирят и да стигнат до съгласие по въпроси, които не са могли да разрешат. Заради децата си, те трябва да се научат да се отнасят с базисно уважение един към друг и тяхната комуникация да се отнася само до децата, а не и до отношенията им един с друг.
Много доведени родители са изумени от нагласата на детето да боготвори биологичните си родители, независимо от тяхното поведение. Важно е да се разбере, че това отношение от страна на детето е инстинктивно и естествено. Не съществуват бивши родители, само бивши съпрузи/партньори. Съответно, при развода партньорите престават да бъдат съпруг и съпруга, но остават майка и баща, които продължават да дискутират идеи и да взимат решения за отглеждането на децата. Друг човек може да стане важен в живота на детето, но не може да измести майката или бащата в неговия психичен свят.
Продължението на темата очаквайте скоро
