Многократно сме споменавали, че юношеството е много пъстър период на промени не само във физически аспект, но и в психически. Много родители намират поведението на тийнейджъра за предизвикателно. То може да бъде объркващо, стресиращо, нараняващо и доста тревожно. Много от често срещаните проблеми с поведението, с които на родителите им е трудно да се справят, са съществена част от пубертета и израстването.


Да се справиш с тийнейджър не е лесно. Без значение колко добър родител сте и колко добри взаимоотношения сте изградили с децата си, по всяка вероятност ще се сблъскате с трудности. Проблемите с поведението са чести при юношите. Често родителите се чудят как тяхното мило отроче е станало толкова опърничаво и трудно за разбиране.


Тийнейджърските години са объркващи и за самия тийнейджър поради хормоналните промени, съчетани с промените в тялото, борбата за намиране на идентичност и развиващото се чувство за независимост. Родителите често чувстват порасналите си деца като отчуждаващи се и отдръпнати. Юношите често отхврлят опитите за разговор или проява на привързаност.



Тийнейджърите могат да бъдат до голяма степен емоционални, а не логични, отново поради бушуващите хормони. Въпреки че не си личи особено, те имат нужда от родителите си, които да поддържат спокойно и последователно присъствие. Определянето на граници е крайно необходимо, въпреки че юношата може да се възпротиви. Добре е да им позволим да се учат от собствените си грешки, стига да не правят нещо, което да застрашава живота и здравето им. Нека приемат, че могат да правят нещата по начин, различен от нашия. Те имат право да извървят своя път и да допуснат собствените си грешки.


Както казахме, проблемите с поведението на подрастващите са нормални. За по-лесно разбиране, обичайното юношеско поведение се категоризира по два начина – трудно и рисковано. В настоящата статия ще разгледаме трудностите, с които се сблъскват родителите по отноение на своите подрастващи деца. Рискованото поведение заслужава по-задълбочен анализ.


Трудното поведение може сериозно да изостри взаимоотношенията, но само по себе си то не поставя подрастващия в опасност. Едно от често срещаните трудни поведения при юношите е непокорството. Тийнейджърите са непокорни! Те често оспорват наложените правила и често се противопоставят. Тук е моментът, в който да осъзнаем, че създавайки правила, ние създаваме и ограничения. Определяки вечерен час, същевременно с това налагаме и ограничение за неговото нарушаване. Правилата трябва да са ясни, както и последиците от тяхното нарушаване. Това помага на юношата да запази самоконтрола. Определянето на правилата и границите е много удачно родителите да го направят заедно с детето.


Поради емоционалните промени, съпътстващи юношеството, тийнейджърите често трудно взимат решения, независимо дали става въпрос за това какво да облечат, когато излизат и за нещо по-сериозно като избор на университет или какъв език да учат. Юношеството е най-подходящият период да възпитаме у децата си умения за вземане на решения като не се намесваме твърде много и не предлагаме готови за тях решения. Отново ще спомена за опозицията. Твърде е вероятно юношата да вземе грешно решение, само заради идеята да се противопостави. Така те искат да докажат, че могат сами да се справят.


В юношеските години се наблюдава намалена комуникация на подрастващите с родителите. За сметка на това пък имат желание да прекарват повече време с приятели. Чувството за идентичност се основава на чувството на принадлежност, или казано по друг начин – тийнейджърът се самоопределя според това с кого излиза. Изграждането на социален кръг извън семейната среда е нормална част от порастването. Вероятно няма да харесваме всички приятели на детето си, но е добре да си дадем време да ги опознаем и ако има нещо притеснително относно поведението на някой към детето ни, да му поднесем това, което сме забелязали по фин и мек начин. Трябва да научим децата си на умението да преразглеждат взаимоотношенията си с другите спрямо поведението им към тях самите. Въпреки че като родители искаме винаги да знаем какво се случва с децата ни, добре е да приемем, че те няма да ни споделят всичко. При подрастващите мозъчният център, който прави връзката между емоциите и комуникацията все още е в развитие, което означава, че юношата може да изпитва затруднения да облече в думи, това което се случва в душата му. Ние можем само да предложим подкрепа и разбиране като признаем чувствата им.


Рязката промяна на външния вид също може да е фрапираща за родителите. Ако се опитаме да накараме тийнейджъра да се облича според нашите желания, може сериозно да ударим на камък. Нека не забравяме, че това е период на бунт.


Ние като родители можем да предложим своята подкрепа, съчувствие и уважение и да изградим доверителна връзка с децата си.