Пътят, който извървя собственото ми съзнание по отношение на пренаталния период е дълъг.


Благодарна съм на моите пациентки, които ми разказаха много истински, разтърсващи и вдъхновяващи истории. Благодарна съм на колегите си от Македония, Турция и Индия за това, че ми разясняваха семейни модели и правила, за чието съществуване никога не бих се досетила сама. От срещите си с тях се уверих на практика каква сила са семейните традиции и вярвания. 

 


Особено силно ме впечатли липсата на баланс – огромните усилия, положени от бъдещите родителите в някои направления и тоталното игнориране на други. Вариантите са най-различни: фокусиране върху „физиологията“ на зачеването и пренебрегване на емоционалната страна; перфекционизъм в създаването на условия за бъдещия член на семейството и никакво внимание към изграждането на нормални отношения в семейството; криворазбрана духовност и игнориране на материалната страна; вманиачаване по здравословен начин на живот и подценяване на нормалното човешко общуване в семейството; опити за пълен контрол върху процесите в семейството и болезнените резултати от това и така нататък и така нататък.

 

Какво е важно да знаем преди началото. Тези изводи нямат претенции за изчерпателност и научност. Приемете ги като споделяне на личен опит.

 

1. От моите баби и от техните приятелки, всичките родени в края на 19 век и преминали през войни, преселничества, смяна на политически строеве и т.н. научих, че преди да дойде детето в живота ти, трябва да се помолиш. Когато Господ ти го прати – това е свещено! Ако не ти го праща – моли се, направи обет, смири се. Когато човекът дойде – с любов, всеотдайност, търпение и заедност се минава през всички изпитания. 


В наши дни много пъти ми се налага да търся най-мекия изказ, за да помогна на една жена да се осъзнае, че не планирането е най-важно. Да важно е, но понякога трябва да спрем и да се запитаме какво има да ни каже собствената ни душа. Да притихнем, да се смирим и да приемем, че не всичко знаем и невинаги нашият план е най-добрият.

 

2. Преди да създадем живот трябва да се постараем да създадем хармонични отношения с двете семейства – жената със семейството на съпруга си, а той - с нейното. Това никак не е лесно. Но, ако имаме съзнанието колко е важно за бъдещия човек - ще сме по-добронамерени и повече търсещи решения. В днешно време много често прибързано затръшваме врати, изгаряме всички мостове. Струва ни се, че така е по-лесно. Изненадана съм от нарастващия брой случаи, в които разривът в семействата се случва по време на бременността или скоро след раждането. Разбира се, понякога така е по-добре, но само понякога. В голям брой от случаите в моята практика има наранена гордост и лекомислено решение за скъсване на семейни връзки на човек без опит. Надценяване на собствените възможности и подценяване на последствията.

 

Не казвам нищо ново, но се надявам млади хора да прочетат този текст и да помислят дали не хабят енергията си в безсмислени опити да променят партньора си, или децата си, или пък собствената си майка, че даже и свекървата. Мъжете в семействата не правят изключение. Това, с което всеки би могъл да започне – приемането на хората каквито са и прошката – два велики инструмента  за спасяването на нашите семейства и на семействата на децата ни в бъдеще.

 

Ние в образователен център "Едикта" работим в екип – лекар и психолог – изследваме фамилната динамика и виждаме безброй примери, в които стресът, преживян от майката по време на бременността, може да резонира с подобна ситуация в живота на детето и тогава то да развие определени симптоми.

 

3. Семейството е жива динамична система и всеки член влияе на околните – разстоянието невинаги може да ви спаси от тревожността или негативата емоция на някой близък, от семейните правила и традиции. Би било добре младите хора да имат повече познания за това и то преди да създават първите си интимни връзки. Това е особено актуално днес, когато светът се променя, границите са условни и интернет прави лесно общуването на хиляди километри и браковете между хора, които не знаят нищо за общността, от която произлиза техният партньор.

 

В нашия център работихме с едно семейство – първо с децата, после с майката, а с таткото индиректно. Родителите бяха от различни вероизповедания. Голяма любов, две хубави деца и … Куп болести. Благодарение на хомеопатичната терапия и на психологичната помощ семейството успя да оцелее в раздиращите го различия на традициите, вярванията и обществените стигми. Възхищавам се на тази жена, която дръзна да се промени, въпреки че собственото ѝ семейство се опита да ѝ извие ръцете по всякакъв начин. Знам, че ако не беше този любящ мъж до нея нямаше да успеят.

 

Дали само любовта е достатъчна в такива случаи? По-скоро не е.


Знам го, защото в "Едикта" изследваме семейната динамика при всеки пациент и виждаме колко много семейства не са успели да просъщестуват, защото не съзнават подводните течения във семейната история и правила, не знаят как да се справят с тях и предпочитат да скъсат връзките. Но истината е, че тези семейни връзки не се късат никога. Добре би било да сме осъзнати навреме, да работим за тяхната трансформация преди да е късно.

 

4. През 2009 г. за първи път попаднах в Пондичери, Индия, в обществото на Шри Ауробиндо. Там имах среща с една очарователна жена на 75 години – Сушила Бен. Тя издаваше списание за жени  и ръководеше организация, посветена на осъзнаването на жените. От нея получих първата си книжка по пренатално възпитание. За мое най-голямо учудване в нея имаше цитат от българския Учител Петър Дънов, в който се казваше, че войните по света ще изчезнат само, когато всички майки по света кажат на неродените си деца, че не искат войни. След като се родят вече е късно.*  

Този цитат ми повлия изключително силно тогава – мотивира ме и сега да влагам енергия в проекти, свързани с пренаталния период и ме свърза с прекрасни професионалисти, които работят в тази област в България и в чужбина. 

 

Индийците имат 6000 годишна традиция, която и до днес се спазва (поне в браминската каста), а именно - зачеването никога не трябва да става случайно, на случайно място, при неподготвени родители.

 

Уверена съм, че и ние имаме такова традиционно българско познание. Но къде е то? Защо никой не говори за него?! Защо най-отговорният процес по създаването и отглеждането на децата - бъдещето на нацията и личното ни продължение е оставен на случайността?! Осъзнаването на родителството, ролята на майката, ролята на бащата не се обсъждат, не се изучават в училищата, с малки изключения. Важността на родовата памет и на традициите в живота на отделния човек се преоткриват от отделни хора, отработват се в малки групи, но, всъщност, са извън фокуса на обществото, рядко присъстват в медиите и липсват в образователната система.

 

През последните 20 години нараства броят на хората, които четат, интересуват се и практикуват различни техники в търсене на по-хармоничен и здрав модел на живот. Хомеопатията, осъзнаване, работа върху себе си (психологично консултиране, семейни констелации, ТЕС, пренаредане на матрицата и др.), помага на хората да направят дълбоки промени в моделите и динамиката на своите семейства и това е наистина обнадеждаващо. Развиват се все повече практики в тази посока и ми се иска повече хора да чуят, че има решения. Нужно е само да намерят своя терапевт и своя метод или да преминат последователно през различни стъпки. Така постепенно ще се увеличи броят на хората и най-после ще настъпи промяна в общественото съзнание.


Бременността и раждането могат да са най-прекрасен период от живота на жената или най-кошмарен. Ако е второто – добре е да изчистите тази информация от съзнанието и тялото си преди следваща бременност. Има начини това да стане**.


*На български намерих този цитат:

Ако всички майки кажат: „Не искаме вече войни!“, те биха имали успех. Ако всички майки кажат на децата си, докато са още в утробата им, че не искат те да воюват, не искат да вършат убийства, тези деца, като се родят, ще носят идеите на своите майки. Те ще станат проводници на новите мисли, ще работят за оправянето на света. ( 28. През онези дни, НБ, София, 25.10.1931 г.)

Възпитание на детето в утробата на майката (пренатално възпитание) по Учителя Петър Дънов
Издателство Фондация „ДУХ.БГ“, София

** „Излекувай раждането си, излекувай живота си“, Шарън Кинг, Издателство "Едикта", 2019 г.



Повече за изграждането на връзката между майката и бебето в пренаталния период ще научите във „Вълшебството на живота” на 31.01.2020 г., 18.00 ч., Зала ул. "Раковски" 108


Вълшебството на живота – концерт и среща разговор за пренаталния период с участието на:

  • Мари Жинет Ро – консултант по психобиология;
  • Йоанна Мари – почетен съдия в Гърция и психолог, президент на Гръцката асоциация по пренатално възпитание, член на OMAEP (Световно обединение на Асоциациите за пренатално възпитание);
  • Яна Мицева – практик по енергийна психология; 
  • Д-р Дора Пачова – магистър по хомеопатична терапия, председател на Асоциация на лекарите хомеопати в България.