Пламен Л. Димитров, д. пс., е психолог с 35-годишен научно-изследователски и практически опит в областта на медицинската и консултативната психология. Практикуващ експерт в областта на екзистенциалния системно-динамичен анализ и екзистенциалната психотерапия, групово-динамичния тренинг, организационното развитие и социалната промяна. Обучава и консултира лидери и мениджъри на стопански и обществени организации, както и работни групи, екипи и общности. Създава и осъществява програми за психологическо подпомагане на служители. Развива проекти, организации и мрежи, работещи в сферата на иновациите и социалната солидарност.
Председател на Управителния съвет на Дружеството на психолозите в България от 2001 до април 2019 г. Основател и координатор на PsyNet, международна онлайн мрежа на психолози. 

 

С д-р Пламен Димитров разговаряме за важното значение на отношенията ни с другите за нашето психично и физическо здраве...


 

 - Да започнем с това кои житейски случки, касаещи междуличностните отношения, предизвикват най-тежки психични травми? 


Най-тежките психични и емоционални травми с дългосрочни ефекти – например посттравматматично стресово разстройство и много други проблеми с психичното и физическото здраве - се свързват обичайно със сексуалното насилие, насилието и тормоза над деца и юноши във всичките му форми, домашното насилие, раздялата, смъртта и загубата на любими хора. 

 

- Кои човешки нужди остават неудовлетворени, когато се случва психична травма?

 

Тук имаме огромно разнообразие от възможни ситуации в зависимост от това какъв е психосоциалният статус и какъв тип личност е човекът, преживяващ травма. Но психичната травма винаги засяга възможностите ни да удовлетворяваме пълноценно фундаметалните си потребности от емоционална и екзистенциална сигурност, самоуважение и лична ефективност. А когато тези нужди не са удовлетворени, има риск за много други смущения в нормалното психосоциално функциониране и развитие.

 

 - Какво преживява човек по време на психична травма и след нея?


Палитрата от физически, емоционални и когнитивни реакции в резултат на преживяването на травма е богата и многопластова. 
Често всичко започва с емоционален шок и първичен екзистенциален ужас, но преминава и през етап на първично защитно отричане и неприемане, че всичко това е реално и ни се случва наистина. А на физическо ниво – може да изпитваме пълно изтощение, периоди на тахикардия, често и безсъние. 


Следват обърканост, дезориентация, невъзможност да се координират възприятията и да се фокусира вниманието. 


По-нататък ни заливат силни емоции като гняв, раздразнителност, тревожност, омраза, страх, които преминават в постоянна тревожност, регулярни остри паник атаки, ирационални опасения и чести промени на настроението. 


В съзнанието нахлуват постоянно и безконтролно ярки картини, образи и усещания, възпроизвеждащи травматичното събитие. 
Нерядко това е последвано и от чувство за вина, срам, сривове в самоуважението, повтарящи се нощни кошмари и постоянни самообвинения за случилото се. 


Така се стига до самозатваряне, потиснатост, чувство на безпомощност и изолация от другите хора, отчуждение, психично „онемяване” и „изтръпване”, загуба на интерес към неща, хора и дейности, които обичайно са ни радвали и привличали. Нерядко това прераства в регулярни смущения в храненето, сексуални смущения и рязка загуба на работоспособност. 

 

- Какво се случва с психичната травма, след като събитието отмине? Времето лекува ли я?

 

При някои хора посттравматичната симптоматика е спорадична, но дори да е интензивна, отшумява бързо и от само себе си – само в рамките на няколко дни. Обичайно с времето травматичните спомени при тях избледняват. 
При други обаче симптомите не само се задълбочават и са много разнообразни, но и продължават дълго след травматичното събитие. Когато това се случва, е препоръчително да се потърси професионална помощ. 

 

 - Остават ли рани и белези?


Травматичният опит винаги остава следи на интрапсихично ниво, но те невинаги са видими за околните.

 

- Психичните травми осъзнават ли се?

 

Да, психичните травми биха могли да бъдат пълноценно осъзнати. Но винаги когато травмите пораждат силни негативни емоции, действат и редица психични защити, които водят например до изтласкване на травматичния опит от съзнанието ни, до отричане или компенсаторно когнитивно и/или афективно изкривяване на картината на травматичните преживявания. Работата със специалист в областта на психотерапията и психологичното консултиране винаги е от полза, за да видим и преработим травмите си – и осъзнаваните, и несъзнаваните.

 

- От какво има нужда травмираният психически човек?

 

От емпатични партньори, от реална социална подкрепа и от професионална помощ от квалифициран психолог, психотерапевт или психиатър. 
Решаващо за ефективното и бързо посттравматично възстановяване и дори израстване и развитие е пълноценното общуване с любими, социално интелигентни и емоционално здрави хора. 


От значение е реализацията на индивидуализирана програма за грижи за себе си, в която физическата активност и здравият сън са много важни части. Избягването на алкохола и психоактивните вещества - също.

 

 - Лекуват ли се психичните травми?


Да. С психотерапия в специализирани програми за подкрепа, възстановяване и кризисна интервенция. Ако една травма е ефективно отработена, човек има възстановен и дори по-висок капацитет да се справя с неблагоприятните обстоятелства в живота си и да интегрира емоционално опита си и с най-тежките травми.

 

- До какво може да доведат нелекуваните травми?

 

Неглижираните и нелекувани психични травми винаги водят до повишена предразположеност към огромен списък от психичноздравни проблеми и психосоматични усложнения. 

 

- Конфликтите в живота са неизбежни. Как да излизаме от тях без травми?

 

Стресът, трудностите, неблагоприятните жизнени събития, трагедиите и страданията са неизбежна част от живота ни. Как преминаваме през тях, зависи от това дали и как ги преодоляваме, без те да ни сломяват и отчайват. Това е възможно, като изграждаме и укрепваме постоянно готовността и уменията си да посрещаме трудностите в живота, без те да ни съкрушат. А това означава: 
    • Постоянно трупане на житейски опит; 
    • Изграждане и използване на богат репертоар от социални умения; 
    • Поддържане на качествени човешки отношения с подкрепящи се значими един за друг човеци;
    • Постоянни грижи за собственото ни емоционално здраве и психично развитие и за актуализацията на неограничения ни творчески потенциал като уникални индивидуалности. 

 

- Каква е връзката между психичната травма и обичта?

 

Хм, преминалите през травми хора знаят кой наистина ги обича. 
Всъщност, това е само един от възможните отговори.