Пандемията от коронавирус промени коренно ежедневието на много семейства.

 

Затварянето на ясли и градини, дистанционното обучение и многото отговорности накараха много родители да се чувстват несигурни и под стрес.


 

Колкото и голямо изпитание да е, продължителното затваряне вкъщи ни дава нещо много ценно: възможността да се сближим с нашите деца.

 

Силната връзка между родител и дете води до разбирателство, усещане за сигурност и принадлежност, а оттам и до успех в обучението, независимо дали е онлайн или в училище.

 

Затова нека използваме тези изпитателни времена, за да положим основите на отношения, основани на доверие и подкрепа.

 

Битката за надмощие

 

Въпреки цялата ни обич и най-добри намерения, някъде около втората годинка на детето идва неизбежното: първата битка за надмощие.

 

Това е първият път, когато детето отказва да направи нещо, което сме поискали от него.

 

Какво се случва тогава? Възрастните често намират поведението на детето за предизвикателно и решават да наложат волята си по един или друг начин. Стига се до сблъсък, който, за съжаление, може да продължи през цялото детство и юношество.

 

Открием ли потребностите, които диктуват дадено поведение, ще можем да подходим с разбиране, а това ни помага да се освободим от преценката, че детето е „непослушно“.

 

Докъде може да доведе безсилието

 

Около втората годинка децата започват да се разграничават от родителите си и от света, който ги заобикаля. Тогава нормално се заражда желанието да наложат своята воля и да проверяват границите. Това е моментът да им дадем шанс да вземат решения, разбира се, според възможностите на възрастта им.

 

В случай, че винаги се налагаме, чувството на безсилие може да превърне децата във възрастни, които са вечно готови да отстъпят и съгласни другите да вземат решенията вместо тях. Другият възможен развой е да се превърнат във вечно противопоставящи се бунтари, които се впускат в борба за надмощие чрез деструктивно поведение, агресия или автоагресия.

 

Как да избегнем битката за надмощие?

 

Като отстъпим. Или казано с други думи, като откажем да участваме в нея.

 

Представете си следния пример: питате четиригодишното си дете дали е готово за сън. „Не“ отговоря то с предизвикателен тон. Това е покана да влезете в битка за надмощие. Какво може да се направи?

 

В случая бихте могли да го запитате дали иска да си легне само или да отидете заедно в стаята и да му почетете от любимата книжка. По този начин случката има щастлива развръзка. Лягането вечер не се превръща в нещо застрашително или болезнено, а в момент на близост и топлина.

 

Да дадем избор вместо заповед

 

Следващата стъпка е да дадем на децата избор вместо да им заповядваме. Това изисква повече търпение и време, но така им помагаме да се научат да вземат решения, да бъдат отговорни и уверени в себе си.

 

Разбира се, когато даваме избор, трябва да сме сигурни, че всички варианти са приемливи и в тях няма елемент на заплаха или наказание. Например, изборът „Подреди си играчките или ще ги подарим на бедните деца“, сплашва детето и не му създава вътрешна мотивация да си поддържа стаята чиста. Вместо това бихме могли да се договорим с него кога и как да подреди стаята си.

 

Понякога детето се противопоставя по съвсем друга причина: просто не знае какво точно се очаква от него. Запитайте се:

 

Знае ли детето ми какво се очаква от него?

Обсъдили ли сме проблема?

Потърсили ли сме заедно решение?

 

Иска се време, но това е начинът да се постигне близост.

 

Битката за надмощие е печеливша само тогава, когато всяка страна бъде изслушана, получи разбиране и удовлетворение. Изслушайте исканията на детето, без преценки и осъждане, а след това изложете вашите искания. Потърсете заедно решение, което да работи и за двете страни.

 

Незачитане или несъгласие?

 

И помнете, отказът на децата не е израз на неуважение към вас, а просто на несъгласие. Когато се научат да отказват по уважителен начин и да изразяват нуждите си, децата ще могат да се справят, дори и когато са под натиск отстрана на връстници или в друга трудна ситуация.

 

Служенето с подкупи и заплахи, както и с награди и похвали, кара дацата ни по принуда да направят нещо, заради стимул, който идва отвън.

 

Аз съм с теб 

 

Битките за надмощие нараняват в крайна сметка всички в семейството. Понякога се страхуваме, че ако не наложим волята си веднага и не пресечем изблика на детето в зародиш, ще загубим контрол като родители. Нека се освободим от този неоснователен страх, който прекъсва връзката ни с децата. И вместо да "непокорно и лошо" дете, да видим детето, което се нуждае от нашата помощ и подкрепа.

 

Когато покажем на децата, че техните нужди са значими, когато проявим интерес към техните интереси, когато ги изслушаме внимателно и сме доброжелателни, вече сме спечелили. Защото всички знаем с каква лекота и готовност откликваме на хора, които ни зачитат и привличат емоционално.