Дори и симптомите на депресия да не са очевидни при майката, това крие риск от развитието на поведенчески и емоционални проблеми при децата ѝ, категорични са от Френския национален институт за здравни и медицински изследвания в Париж. При децата се отчитат хиперактивност, дефицит на вниманието, проблеми в отношенията с останалите, връстници и възрастни, в това число и близки, до склонност към антисоциални прояви.

Изследването на Жудит ван дер Ваерден за първи път разглежда връзката между състоянието на майката и поведението и емоционалното здраве при децата ѝ. Досега се е изучавала само връзката депресия при майката – здравословни проблеми при децата. Изследователката събира наблюдения не само в случаи на поставена диагноза за депресия при майката, но дори и при по-слабо проявявани признаци, като меланхолията например. Проучването ѝ включва 1100 майки и техните деца, като наблюдението им започва от бременността до навършване на 5-годишна възраст на децата. Проследява се емоционалното здраве на жените и емоционалното развитие и социални умения при децата.

Числото на майките с емоционални проблеми далеч не е малко и дори „меката форма“ на депресивни прояви има негативен ефект върху самочувствието на детето и поведението му, констатират от екипа ѝ.

Симптомите на депресия включват липса на настроение, тъга, усещане за безнадежност и безпомощност, липса на мотивация и интерес към каквото и когото и да било. Обикновено психичните признаци са придружени от физически като липса на енергия, усещане за изтощение, нарушен сън, чести инфекции и др.

При близо 5% от майките в изследването, се оказва, че са имали хронична, тежка депресия. Една от четири жени е проявявала признаци на умерена продължителна депресия. При други е имало по-силна проява на депресия, но за кратък период – по време на бременността (3,6%) или в предучилищна (3-5-годишна) възраст на детето (4,6%). При 62% от майките не са отчетени симптоми на депресия.

Най-сериозни проблеми в поведението са „засечени“ при децата на тези майки, които проявяват симптоми на депресия при отглеждането им между 3-5-годишна възраст. Докато депресията на бъдещата майка не оказва влияние върху детето по този начин.

Специалистите поясняват, че при отглеждането на детето между 3- и 5-годишна възраст има много критични моменти за развитието му, при които се изисква адекватното участие на майката. Въобще, детето има силна потребност от нейната активна роля в живота му, и ако тя, в същото време, се чувства изтощена, безсилна и стои безучастна, вероятността да се проявят поведенчески проблеми при него е реална.

Ролята на майката е от ключово значение в този период на развитие на детето, когато то става по-независимо. Добре е детето да изгради самостоятелност, но благодарение на майката то овладява умения за самоконтрол, разрешаване на конфликтни ситуации, научава и границите, които не бива да преминава.

NEWS_MORE_BOX



За депресираната майка подобна роля е предизвикателство, което допълнително е сломява...

Депресията при майката може да се дължи на финансови затруднения, стрес. Обикновено жената страда от лека депресия след раждането, която до 2-3 седмици отшумява с адаптирането към грижите за бебето и новия начин на живот. Ако „меланхолията“ обаче тогава продължи по-дълго, следва да се потърси специалист за консултация.

Понякога майките се нуждаят от нов опит и начин да въздействат на децата си. Търсенето на подобна помощ не трябва да се приема за провал в родителството, а напротив. Съвременното общество е твърде взискателно към индивида и към майката още повече.

Депресията при майката, със сигурност, накърнява взаимоотношенията родители – деца, което само по себе си е и една от причините за емоционални проблеми и лошото поведение при децата.