Родителят често се определя като някой, който възпитава и се грижи за друг. В емоционален план ролята на родителя лежи върху обичта, любовта, привързаността и уважението. Но ролята на родителя не е само емоционална. Всъщност, ролята на родителя е повече функционална. Преди всичко родителите са отговорни за грижите и безопасността на децата си.

 

За кърмаче това означава хранене, смяна на пелени, къпане и като цяло подсигуряване на детето. За осемгодишните това означава да се следи, че домашните ще бъдат свършени. А за петнадесетгодишен, това може да означава установяване и налагане на вечерен час и спазването на други правила.


 

От известно време в практиката ми работя със случай, в който голямата емоционална привързаност и любов към детето по някакъв начин пречи да се изпълнява функционалната роля, което постави детето в риск и в крайна сметка се стигна до извеждане от Отдел „Закрила на детето“.

 

Всъщност, емоционалните и функционални родителски роли вървят ръка за ръка. Не е здравословно да се набляга на едното с цената на другото. Имате нужда и от двете. Родителите също трябва да разберат, че количеството емоционални спрямо функционални изисквания се променя с времето. 

 

Децата ни не са наши приятели. Приятелите по своята си същност са тези, с които развиваме създадените взаимоотношения по избор. Приятелят е предпочитан спътник, някой, който е там за подкрепа кураж, за забавления... В тази връзка има избор и няма гаранция за постоянство и последователност. С отговорността на родителите идва и необходимостта от насочване, дисциплина и налагане на правила. Приятелите не правят това. Правят го родителите, ако изпълняват функционалната си роля. Родителската отговорност не е приятелска. Приятелите могат да идват и да си отиват, но родителите винаги ще са там. Практически погледнато, Вашето дете може да намери друг приятел, но не може да намери друг родител.

Поставянето на ограничения и правила невинаги се харесва от децата, но независимо от това определянето на лимити в дългосрочен план е здравословна функция. Именно чрез ограниченията децата се научават кое е подходящо и кое неподходящо поведение, кога може да се изложи на опасност и кога е безопастно. Отговорност и роля на родителя е да бъде авторитет. Ако се опитате да бъдете приятел на детето си, това идва с цената на Вашият авторитет и подкопава ролята Ви на родител.

 

Възрастните и децата имат различни представи за живота. Ако сте склонни да се отнасяте към детето си като към „приятел“, трябва да разберете това за приятелството: приятелите са група от хора, които имат подобни представи и идеи за живота. Това не сте Вие и Вашето дете. Истината е, че децата и възрастните имат съвсем различни представи за това, което трябва да направят. Те имат различни представи за правилното и грешното. И те имат различни приоритети.

 

В случай от практиката ми, майката всячески се опитваше да компенсира детето за проблеми, които явно са ѝ травматични от нейното детство. В реакция на това как е отглеждана като дете, тя формира начин на родителство, който не е здравословен за нейното дете. 

 

Ако емоционалните Ви нужди не са били задоволени във Вашето детство, може да прекалите с компенсацията и да се опитвате да се държите твърде приятелски с детето си, задушавайки го с обич и внимание. Последствията от това може да са вредни. В крайна сметка не можете да поправите своето отминало детство чрез детето си.

 

Това ще попречи и на процеса на индивидуализация на детето Ви в юношеските години. 

 

Детето трябва плавно да се отдели от родителите си и да постигне индивидуализиране, това е основната цел на юношеството. Хората, които не успяват да се индивидуализират от родителите си, стигат до емоционални и социални проблеми. И често не напускат дома си. Много родители виждат това индивидуализиране да се случва при техните подрастващи деца и се чувстват изоставени от детето си. Това чувство на изоставяне се проявява, когато са влагали твърде много в емоционалната роля и са действали като приятел на детето си. Те изпитват забележително чувство за загуба и често компенсират това, обвинявайки детето.

 

В крайна сметка можете да бъдете приятелски настроени към детето си. Това е красиво нещо. Но не за сметка на това да бъдеш родител. Ключът е да имате отговорни отношения с детето си. Нарича се ефективно родителство. Всеки, който е родител, ще се съгласи: родителството е трудна работа. Но това, че сте родител, означава, че сте такъв за дълго време.