Любов – емоцията, която от хилядолетия хората се опитват да обяснят с музика, поезия и други изкуства, намира просто и елегантно обяснение в научния свят. На химично ниво съществуват три основни молекули, отговарящи за физическото и емоционално привличане: допамин, серотонин и адреналин
 
Освободен в кръвта при силни емоции и визуален контакт, насочени към любим човек, допаминът ускорява сърдечния ритъм и повдига кръвното налягане, повишава будността на ума и придава чувство на удоволетворение. Съвременни изследвания демонстрират, как ефектът на големи количества допамин е сходен с ефектите от приема на кокаин. Наблюдава се приток на енергия, подобрена концентрация, понижен апетит и нужда от по-малко сън.
 
Когато човек се влюби за пръв път в другиго, тялото е подложено на стрес, който задейства отделянето на адреналин и кортизол в кръвта. Това обяснава наличието на потящи се длани и бързо сърцебиене при вида на потенциалния партньор. 
 
Противно на останалите невротрансмитери, нивата на серотонин при влюбени хора спадат. Те се равняват на нивата при хора, страдащи от OCD обсесивно компулсивно разстройство. Признаци за това са забележимите нервност и тревожност.
 
Съществуват и друг тип биохимични съединения, които играят силно роля в процеса на влюбване – феромоните. Феромони се наричат голяма група съединения, които се отделят в микроскопични количества не само от човешките същества, но и от други животни. На близко разстоние, те играят ролята на химични сигнали и могат да влияят върху поведението на други хора и животни. Отделят се от кожата и се намират най-често в потта и сълзите. 
 
Феромонното привличане може да помогне на индивида да намери партньор, с който са генетично съвместими за създаване на потомство. В популярно изследване върху феромоните, група жени преценявали аромата на ризи, носени от непознати мъже. Резултатите показали, че всяка дама, без да осъзнава, давала най-високи оценки на ризите, носени от мъже, с които имат най-големи различия в гетичния си код. Това се дължи на инстинкт, който участва в избора на партньор – големите прилики в генетиката и външния вид увеличават риска от смесване на близки, роднински гени. Това увеличава шанса от развитие на наследствени болести, поради което се избягва от почти всички животински видове. Колкото по-различен е партьорът, толко по-силно привличане се изпитва към него.
 
NEWS_MORE_BOX
 
Това е един добър пример за обстоятелството, че сетивата ни играят огромна роля в избора на половинка. Феромоните се възприемат от обонянието, но също толкова важно е и зрението.
 
Наблюдавайки потенциален партньор, подсъзнанието преценява физическите му черти и дали е подходящ за съдаване и отглеждане на потомство. Слухът не остава по-назад – човешкият глас може както да отблъсне, така и да привлече вниманието, но няма стандартно правило за това – всеки бива привлечен от различни черти. Същото важи и за докосването – първата целувка може да бъде решаваща.
 
Всяко едно от тези сетива подлага мозъка на силна възбуда, което води до отделянето на норепинефрин. Той вкарва тялото в първично и примитивно инстинктивно състояние, познато режим на готовност за „битка или бягство“, останало в нас от животинските ни прадеди. Химикалът кара зрението да се фокусира върху обекта на интерес, често замъглявайки периферното зрение и изменя усещането за време. 
 
За допълнителна информация Ви представяме това кратко видео: