Докато по-голямата част от жертвите на домашно насилие са жени, насилието върху мъже в контекста на дома и семейството се случва много по-често, отколкото може да очаквате. Обикновено мъжете са по-силни от жените, но това не означава, че спасението от насилие е по-лесно. Като жертва на домашно насилие, мъжът вероятно ще се сблъска с недостиг на ресурси за помощ, скептицизъм от страна на полицията, както и големи правни пречки, особено когато става въпрос за придобиване на родителските права.

 

Според Helpguide.org една на три жертви на домашно насилие е мъж. Въпреки това мъжете често не са склонни да споделят за това, тъй като чувстват срам или се страхуват, че няма да им бъде повярвано, или по-лошо - полицията ще приеме, че тъй като са мъже, те са извършителите на насилието. Злоупотребяващият партньор може не само да удря, хапе и плюе, но и да компенсира разликата в силата, използвайки подръчни предмети или оръжие. Физическото насилие обаче не изчерпва подобен тип поведение. Обидите, унижаването, емоционалният контрол и заплахите, особено касаещи достъпът до децата, са друга форма на домашно насилие, която не пропуска мъжете.


 

Много хора не разберат защо жена, която е малтретирана от съпруга или гаджето си, не си тръгва. Когато ролите са обърнати и мъжът е жертвата на насилие, хората са още по-объркани. Обаче всеки, който е бил в подобен тип отношения, знае, че никога не е толкова лесно. Ето и някои от честите причини за това:

 

Мъжът иска да защити децата си и да бъде около тях - получаването на родителски права винаги е предизвикателство за бащите.


Много мъже се чувстват засрамени, че са позволили да бъдат бити от жена или че са се провалили като „глава на семейството“.


Мъжът се намира във връзка с друг мъж – нещо, с което може да не се чувства удобно пред останалите.


Мъжът се намира в състояние на отричане – жертвите на насилие, независимо дали са мъже или жени, често отричат, че има проблем, което от своя страна само дава основание на подобен тип взаимоотношения да продължават.

 

Домашното насилие може да има сериозно физическо и психическо въздействие както върху жертвата, така и върху децата, но промяната може да се случи само след като насилникът поеме пълна отговорност и потърси професионално лечение. Ако това не стане, първата стъпка е жертвата да се обърне към близките си, към програма за превенция на домашното насилие и съответно да започне терапия.