Лучия Таскова е магистър психолог. Има специализация по детско-юношеска психология. Специалист е по ранно детско развитие и семеен консултант.
Притежава допълнителни компетенции по Монтесори педагогика, Сензорна интеграция на деца с разстройства в развитието, Physical Exam for the Newborn and Infant, Learning Dissabilities and Dyslexia и други.
Преминала е през курс на обучение за тератия с MAC Oh cards (метафорично-асоциативни карти). Сертифициран инструктор е по K-Power® към ICPKP, Нова Зеландия.
Управител е на Консултативно-терапевтичен център "Веселата къща". Има над 10-годишна практика като психолог, част от която в чужбина. Организира ежеседмични групи за взаимопомощ на родители, където всеки може да получи обратна връзка от другите родители, не само от специалист.
Привърженик е на холистичните методи за помощ, благодарение на което се радва на изключително здраво дете. Това стои в основата на доверието на клиентите ѝ. Определя себе си като крайно позитивен човек, който е подвластен на вярата в успеха и положителните емоции.
Лучия Таскова е лектор на предстоящия Форум бременност и детско здраве на Puls.bg в Пловдив тази неделя, 6 октомври
- Г-жо Таскова, какво представлява кризата при детето? Често представите ни, на нас родителите за криза при детето, не съвпадат с понятията на психолозите.
Обикновено родителите свързват кризата с негативно преживяване и остри емоционални изблици и свръхреакция - тръшкане, пищене, проява на опозиционно поведение... Все неща, които имат негативно влияние и върху родителите.
От гледна точка на психологията кризите са регулярен процес, обусловен от логиката на личностното развитие и от необходимостта да бъдат разрешени основните възрастови противоречия. Кризата означава решение, повратна точка.
Тя е явление от живота на всеки човешки индивид и не се явява само в детска възраст, а се появява при човека в различни моменти през целия му път на развитие и съществуване. Излизайки от света на детството и влизайки в този на юношата и по-нататък на възрастните, човек преминава през още кризи.
Говорейки за кризите и развитието на детето е редно да споменем, че психологията ги диферинцира според етапите на психосоциалното развитие, за което се срещат различни теории в литературата, но най-отличаваща се е тази на Фройд, според който детето в различните етапи от своето развитие концентрира своето внимание върху различна част от тялото си. Ако чуете за психосексуално развитие, то това е Фройд.
Докато Фройд разглежда малко по-примитивно детското развитие, Ерик Ериксон надгражда неговото обяснение като обръща внимание на психосоциалните противоречия, появяващи се в конкретните възрастови периоди. Обосноват се пет възрастови етапа, които касаят детското развитие – от раждането до 2-годишна възраст, ранното детство от 2 до 3 години, предучилищна възраст от 3 до 6 години, училищна възраст от 6 до 12 години, и юношество – от 12 до 18-годишна възраст.
Първата криза, с която детето се сблъсква е още в мига на раждането, когато рязко се променя средата на живот. Новороденото трябва да се адаптира от комфорта на утробата на своята майка към един нов и непознат за него свят.
След това наблюдаваме кризата на първата година, когато детето, освен че е двигателно по-активно, неговият мозък усвоява ужасно голямо количество информация, нещо с което един средно интелигентен възрастен би се справил за около 60 години. Характерни за този период са по-острите емоционални реакции на детето, за които най-честа причина е твърде слабата или липсата на вербална комуникация.
Детето знае какво точно иска, но не знае как да го изрази и често остава неразбрано от своите родители. Около тригодишна възраст детето е опознало света достатъчно и започва да изгражда своя собствен Аз-образ и да изгражда отношение за себе си. Тогава се появява и следващата криза от развитието на детето, която, в сравнение с предходните две, протича по-остро и поведението на детето на практика е трудно регулируемо.
Отношението към себе си се изгражда на база оценката на другите. Появява се желанието за по-голяма самостоятелност и изява, иска да извършва определени действия само без намесата на родителите, но реално все още няма необходимите умения да се справи.
Друг фактор за кризата на третата година, който също е от съществено значение, е отделянето на детето от майката. В училищна възраст детето става част от нова социална група и отново това е свързано с период на адаптация, но вече и поемане на отговорности. В юношеска възраст основни водещи фактори са сексуалното съзряване и стремежът за отделяне от родителите и независимост.
- Всъщност, как следва да възприемаме кризата – като нещо негативно случващо се или напротив?
Кризата е преходно състояние. Тя е период на качествени промени в развитието на детето. Може да се разглежда като опасност и като възможност. Всеки преход в израстването на детето е съпътстван с преживявания, които приемаме за кризи. Проявленията на кризата имат често негативен характер, а не самият преход. Няма нищо по-хубаво от това да се даде нов живот, но новороденото изпитва силен стрес от прехода от вътреутробен живот към поемането на първа глътка въздух. Бебето е малко и беззащитно и то намира опора най-вече в прегръдката на своята майка, защото нея познава най-добре още от преди да се роди.
Бебето не притежава набор от средства за комуникация и изпитва остра нужда да бъде защитено. Кой най-добре може да прецени от какво бебето има нужда, ако не се доверим на майчината интуиция?! За кризата, характерна за тригодишните, най-често наблюдавани проявления са упорство, инат, раздразнителност, нервност. Кризите не са закономерност и при всяко дете протичат с различна интензивност. Това до голяма степен зависи и от социално-психологическите отношения в семейството. Нека приемем кризата като нов своеобразен старт и нещо неизбежно по пътя на порастването. Детето просто пораства.
- Объркването не идва ли именно от неяснота на ролите, които всеки изпълнява в семейството и границите, които поставяме?...
Позицията на възрастните е от голяма важност за това как детето ще премине през кризисния период. Темата за ролите в семейството е много обширна предвид многообразието от структура и състав на самото семейство. В различните типове семейства съществува своеобразие в организацията и реализацията на възпитателните методи.
Структурата на семейството се отнася до организацията на ролевото взаимодействие и междуличностното общуване. За функционирането на семейството отражение има характерът на общуване между членовете. За успешно и функционално семейство се счита наличието на коректност и търпимост във взаимоотношенията, уважение към партньора и другите членове, както и зачитане на техните нужди.
В динамиката на днешното време представите за родителство и социаните роли на мъжа и жената претърпяват драстични промени, което води до освобождаване от остарелите модели. Това води до объркване и хаос в системата на семейството.
Съвременното родителство от една страна е благословено от голямата свобода, но същевременно е и обременено. Във все повече двойки мъжът и жената са с еднакви роли. Те могат да бъдат взаимозаменяеми в грижите за детето, но не и по отношение на приноса за психологическото пълноценно развитие на детето. Децата, независимо от пола си, имат нужда от модела на майката и бащата. Това до голяма степен предопределя бъдещите им взаимоотношения с противоположния пол.
Много е важно да няма противоречия и по отношение възпитанието на децата и поставянето на граници, т.е. да няма разминавания по отношение на взимането на решения. Ако единият родител позволява нещо, което другият не, детето се обърква. То има нужда от ясно поставени граници.
- Как можем да възпитаме щастливо и емоционално устойчиво дете? Има ли вълшебна формула?
Емоционалният свят на детето е пъстра палитра от емоции. Най-уязвимо детето е през първата годинка от живота си. Тогава се изгражда чувството на взаимност и доверие. Около третата годинка то вече започва да осъзнава, когато с действията и постъпките си е наранило близките си, научава се да разбира и разпознава чуждите емоции и съответно да регулира поведението си.
Основен градивен елемент на емоционално-психическото развитие са любовта, грижата и топлината, които получаваме като деца. Липсата на тези основни компоненти на щастието води до създаване на ограничаващи вярвания и до трайни негативни последици за вътрешния свят на вече порасналото дете. Деца, чиито емоционални потребности не са били задоволени, сякаш застиват на съответната възраст, в която са се чувствали пренебрегвани, необичани, не достатъчно справящи се, неразбрани, незащитени, предадени.
Хората, които в детството си са давали израз на своите емоции, имали са възможност да ги опознаят, да се научат да ги контролират, без да ги подтискат, в бъдеще успяват да развият умения, които са необходими за изграждане на трайни и пълноценни взаимоотношения с другите, не изпитват затруднения да създават връзки с другите и подхождат с доверие към тях, чувстват се сигурни в себе си и имат добра и адекватна самооценка.
Възпитанието на едно дете, обаче, не се състои само в добре развита емоционална интелигентност. Детето има нужда от ясно поставени граници, но също така и да бъде подкрепяно и окуражавано да взима само решения, да бъде напътствано от своите родители. Децата се научават на инициативност и вземане на решения чрез играта и социалните отношения.
Емоционалната устойчивост на едно дете до голяма степен се определя от социално-психологическите особености на семейството, на отношенията между родителите и отношението, което то получава от тях.
- Допуснали сме грешка. Все пак човек се развива с опита. Доколко фатална може да е тя и имаме ли шанс да я „коригираме“?
Това, което трябва да разберем не само като родители, е че не е нужно да сме перфектни. Всички допускаме грешки и имаме право на това. По-важно е да осъзнаем и признаем грешките и слабостите си. Във възпитанието на децата си, основната мотивация на всеки родител е любовта към детето и желанието да дадем най-доброто. Грешките на родителите най-често произлизат от неразбирането на дадена ситуация.
Разбирането на някой родител, че е допуснал грешка в отношенията с детето си, вече е една стъпка напред. Това означава, че той е готов да преразгледа своя родителски стил и методите, които използва при възпитанието на детето си.
Някои родители са твърде строги, други са твърде либерални, трети са неглижиращи по отношение на отглеждането на децата си, а четвърти някак си намират златната среда. От особена важност е да не се стига до крайности, защото това разстройва баланса в семейните отношения и пречи на изграждането на емоционално стабилна личност.
Съветвам родителите да се запознаят с различните родителски стилове, да ги обсъдят в партньорската двойка и заедно да изберат по какъв начин ще отглеждат своето дете. Това отнема време и енергия, но как родителите ще отгледат детето си е едно от най-важните неща, които някога ще направят.
Можете да чуете лекцията на Лучия Таскова по темата на Форум бременност и детско здраве тази неделя, 6 октомври, в Пловдив.
Повече за събитието, темите и лекторите, програмата и локацията можете да намерите в events.puls.bg
