Бяхме свидетели на това как в началото на извънредните мерки имаше хора, които сякаш не вникваха в сериозността на положението и не спазваха или частично спазваха препоръките на здравните власти.


Същото явление се наблюдава не само у нас. На какво се дължи този проблем?


Подобно поведение се обяснява със заложени механизми у нас, предмет на психологията.



Отрицанието е един от тях. Според психолозите това е най-примитивният механизъм, който се активира, когато ни е трудно. Отказът да ги приеме дадена ситуация или положение, отхвърлянето на събитията и факти, е начин човек да се предпази от психична травма. Чували сте подобна реплики: "Короналиусът не е толкова коварен.+, "Не е пандемия това, а кампания на политиците.", "Журналистическа истерия!"


Лошото е, че отрицанието не те защитава от реалността. Единстветото, с което можем да помогнем да тези хора, е да им обясним, че самоизолирането се преживява и има своите предимства. Мисленето на тези хора трябва да се пренасочи към по-близък план, за да "влезнат в час". Значително помагат отговорите на въпросите: какво ще правиш днес, какво планираш за следващите дни на работа вкъщи, а до края на седмицата... 


В края на краищата досега сме живели на същия принцип и не сме усещали как времето минава...


"Пандемията не ме засяга." Това е реплика, с която може да се представи друг защитен механизъм. Отнася се до хора, които обикновено се смятат за по-късметлии, по-умни, по-успешни от другите. Това обаче, че можеш да контролираш посланията на околните, да си гъвкав спрямо обстоятелствата, не те прави по-защитен от инфекциозно заболяване или по-силен от задаващата се пандемична вълна. 


Успешният подход при такъв тип хора е да се подчертае, че мерките са част от колективните усилия. 


Група със специфични реакции и неадекватно поведение при подобни ситуации са на възрастните хора. Първо, това се случва, защото част от тях не признават напредването на годините си. Тук годините сами по себе си нямат значение, но знаем, че с възрастта, за съжаление, организмът ни се износва и ставаме склонни към развитието на заболявания. В някои общества при възрастните хора се наблюдава съпротивление заради смяната на ролите – "Как така децата ще ми казват какво да правя!" Други не си дават сметка, че въпреки възрастта животът е скъп и че склонността да го загубят е илюзорна, колкото и малко да им остава...

 

На такъв тип хора не се говори за възрастта им. Опитайте се да им поднесете по неутрално информацията за необходимостта да спазват извънредните мерки. При тези поколения работи друг принцип на изразяване, неутралният: например споменете им, че хората до 1960 г. са застрашени от вируса, но пък при родените преди 1950 г. опасността е най-голяма.