Родителите често питат колко голямо трябва да е детето, за да започнат да говорят с него за секс. Отговорът е: колкото по-рано, толкова по-добре, но съдържанието на разговора трябва да е съобразено със степента на развитието му. Ако темата за сексуалността присъства още когато детето се учи да говори, след това няма да се стигне до големия стресиращ разговор за секса. Една серия от малки дискусии през годините превръща родителя в човека, към когото детето може да се обръща с въпросите си.
Темата за секса не трябва да се избягва. Децата понякога може да не си спомнят какво е казано, особено ако не са готови да го чуят, а друг път чуват всичко, въпреки че сякаш се занимават с друго. Не трябва да се пропуска възможността родителите да образоват детето си. В противен случай някой друг ще го направи.
Всеки ден животът предлага много възможности за разговори относно сексуалността. Децата са любопитни от ранна възраст по отношение на телата си, разликите между момчета и момичета, както и за всякакъв тип взаимоотношения между хората. Тяхното любопитство създава естествени условия за подобни разговори и изграждане на доверие. Появяват се различни поводи - предавания/филми по телевизията, реклами, среща с бременна жена...
Важното е разговорът да е съобразен със зрелостта на детето, за да може то да разбира казаното. Ако малко дете попита какво е раждане, може да се отговори, че това е когато бебето излиза от тялото на майката. Отговорът за по-зряло дете трябва да съдържа повече детайли. Например, че след 9 месеца развитие в матката на майката, бебето излиза през нейната вагина.
Да се разговаря за сексуалността е различно от това да се дава разрешение да се прави секс. Когато родителите показват на децата си, че мислите и усещанията със сексуално съдържание са нещо естествено, това им дава възможност да водят разговори и за това как и от какво да се пазят децата, а също и как да разбират и регулират импулсите и желанията си. Отваря се вратата и за дискусия на тема как порастващият човек да създава здравословни и безопасни интимни взаимоотношения, когато настъпи моментът за това.
Необходимо е да се слуша какво казва детето – с това родителите показват, че се интересуват от темата и уважават това, което детето има за споделяне. Нужно е внимание към детската интелигентност и любопитство. Важно е да се уточни какъв е въпросът, от какво е мотивиран и да се даде искрен отговор, който да отговаря на нуждите на детето. Увличането на детето в дискусия е много по-ефективен начин да бъде научено да мисли и взима добри решения, в сравнение с това да бъде инструктирано какво трябва или не трябва да прави.
Като правило, полезно е да се обсъждат идеи и принципи, вместо детайли от личен опит. Това помага разговорът да тече непосредствено, без да предизвиква дискомфорт, особено за по-големите деца/юноши. Например, родителят може да каже на детето си, че познава хора, които са имали подобни преживявания като млади, че лично той е бил в трудни ситуации и че не се смущава да дискутира темата. Не е препоръчително за родителите да споделят детайли от собствения си сексуален опит с децата си, освен ако не е наложително. Трябва да се избягват и разпити на тийнейджърите какво точно са правили в сексуален план. Това ще помогне да се запазят едни здравословни граници в личните пространства на родител и дете.
NEWS_MORE_BOX
Крайните мнения и забрани могат да имат негативни последици. Децата истински се страхуват да не разочароват родителите си. Въпреки, че е добре недвусмислено да се отбелязва кое поведение е опасно или вредно, детето ясно трябва да разбере, че нищо няма да промени обичта на родителя към него. Полезно е да се избягва създаването на ситуация, в които страхът от гнева или разочарованието на родителите ще попречи на детето да се обърне към тях, когато най-много се нуждае от помощта им.
Разговорите за секс са трудни и често некомфортни, но са изключително важни за доброто развитие на детето и сексуалното му здраве. Добра практика е родителите да си помагат с предварително подбрани книги и други материали с адекватна информация. Също така е полезно да се определят и други доверени близки, които да водят подобни разговори с детето при нужда. Не на последно място, ефективен подход е родителите да потърсят професионална консултация със специалист, който в рамките на една или няколко срещи да им окаже необходимата помощ.
Конкретна информация за това какво разбират децата и какво да им кажем в съответствие с тяхната възраст и фази на развитие очаквайте в продължението.
