Пандемията от Ковид-19 засегна почти всеки аспект от ежедневието ни и изведе на преден план способността да се справяме с неочакваните обрати в училище и живота.

 

Устойчивостта не е нещо, с което се раждаме. Тя е умение, което се изгражда с течение на времето, благодарение на динамичното взаимодействие между житейския ни опит и нашите уникални гени. В основата си устойчивостта е набор от умения, с помощта на които успяваме да се адаптираме и да намираме решения в стресови ситуации.


 

Когато детето се справя само с трудностите, научава, че е силно и способно. Преди това да се случи обаче, детето трябва да има стабилна емоционална връзка с родителите. Проучване на Харвардския университет показва, че общото при всички деца, устойчиви на стрес, е само едно - силната положителна връзка с поне един възрастен от близкото им обкръжение.

 

Силата на подкрепящата семейна среда

Детето развива умения за справяне благодарение на грижовните взаимоотношения и подкрепата в семейството. Това означава да оставим смартфона поне за малко и да се посветим само на него. Мрежата от подкрепящи взаимоотношения и с други възрастни е още по-добра среда среда за развитие на нагласа за растеж и увереност. Когато знае, че има подкрепата на един възрастен, детето става по-склонно да възприема неговите напътствия в трудни ситуации.

 

Какво означава здравословен риск?

В свят, където детските площадки са обезопасени, а децата прекарват много време не в игра с връстници, а пред екрана, става още по-важно да ги насърчим да излязат извън зоната си на комфорт. Това може да се случи чрез изпробването на нов спорт, участие в творческа група, доброволчески инициативи или кръжок по интереси. Подходящите преживявания помагат на детето да развие решителност и увереност.

 

Развитието е извън зоната на комфорт

Детето се учи да се справя с неувереността, когато решава проблемите си независимо. Инстинктивната реакция на родителя може да е да скочи и да помогне, за да му спести дискомфорта, неприятните емоции и последици, но това всъщност отслабва неговата устойчивост. Децата трябва да изпитат дискомфорт, за да се научат да се справят с него и да развият умения за решаване на проблеми.

 

Да бъдеш силен не означава да си сам

Целта не е да насърчаваме грубо самостоятелността на детето, като го оставим винаги да се оправя само. Всеки понякога се нуждае от подкрепа и е важно децата да знаят, че могат да ни се доверят и да разчитат на нас в такива моменти. Да бъдеш силен съвсем не означава да се справяш винаги сам. Когато детето се затруднява с проблем, можете да обсъдите идеи за решаването му и да претеглите техните плюсове и минуси. 

 

Да превърнем кризата във възможност

Когато се фокусираме само върху крайния резултат, децата влизат в капана „успех или провал“. Това може да ги накара да избягват риск. Научете детето да приема грешките и да търси възможностите, които всеки проблем носи със себе си. Едно от нещата, което можем да направим в труден момент, е да се запитаме – кое всъщност зависи от мен и какво мога да направя, за да подобря нещата?

 

Подражанието е най-добрият учител

Всички се сблъскваме със стресови ситуации. Използвайте техники за справяне, които ви помагат, за да дадете добър пример на детето. Дълбокото дишане, грижата за себе си, близостта с приятели и разходката сред природата ни зареждат и по този начин ни правят по-устойчиви на стрес.

 

Източник:

https://developingchild.harvard.edu/wp-content/uploads/2015/05/The-Science-of-Resilience.pdf