Вече представих родителските стилове, които психологическите науки познават. Практиката ми налага необходимостта да говорим за тях.
По време на социалната изолация много родители имаха възможност да прекарват цялото си време с децата си. 

 

Учители и родители много често си прехвърлят топката, особено ако се касае за не толкова добрите страни на децата, за слабите успехи, затрудненията в ученето, поведението и т.н. Истината е, че отговорността и приносът са споделени. В един момент обаче се наложи да работим от вкъщи, да бъдем учители и психолози на децата си. 


Много от родителите разбраха, че или са твърде либерални, или твърде контролиращи, и някак си не могат да се справят с намирането на златната среда. 

 

Какво е да си твърде контролиращ родител и кога се превръщаш в такъв? 

 

Стремежът към прекомерния контрол върху живота на детето категорично се дължи на емоционален товар от миналото, с който не сме се разделили. Необходимостта от контрол се поражда от страх. Старият товар от нашето детство, често непреодолян гняв към собстените ни родители, момент, в който сме се чувствали унизени, могат да доведат до необходимостта да доминираме. За съжаление, контролираното и гневно дете се превръща в контролиращ възрастен и продължава цикъла на дисфункцията. 

Контролиращите родители често не дават избор на децата си. Те винаги знаят кое е по-добре и се опитват да покажат как се правят нещата „по правилния начин“. „По-добре да яде банан вместо ябълка.“ По-добре да играеш с топка, отколкото да караш тротинетка.“ Контролиращият родител винаги намира оправдание. Това обаче често кара детето да се чувства унизено, поражда ниска самооценка и ниско самочувствие, че усилията му не си струват. Отпускайки контрола в подходящото време, даваме възможност на децата да се развиват самостоятелно и да придобият независимост в един етап от живота си. Помнете, че децата на свръхконтролиращите родители са тревожни и със страхове.

 

Проблемът с прекомерния родителски контрол е, че когато се опитате да контролирате детето си (или някой по този въпрос), най-вероятно ще ги накарате да заемат позиция на хронична защитна реакция. Детето ще се бори за своята самостоятелност. Което всъщност е здравословна, нормална реакция на развитие от негова страна. Вие ще си мислете, че контролът е във ваши ръце, но всъщност ще сте го предали в ръцете на детето си. Когато борбата за контрол започне, тя никога не свършва и това се чувства доста осезателно в юношеската възраст.

 

Твърде контролиращите родители често виждат ситуациите единствено през призмата на тяхната гледна точка. Страховете, които те изпитват, им пречат да погледнат през очите на техните деца. Освен това, те са по-малко възприемчиви спрямо нуждите на децата си. Обикновено планират дейностите им така, че да е удобно за тях.

 

Контролиращите родители обикновено се опитват да вкарат децата си в някакъв калъп и ограбват тяхната индивидуалност, съзнателно или не. Това кара децата да вярват, че са обичани, само когато са в този калъп, който родителят е избрал за детето и изпитват неудобство от всеки порив за проява на индивидуални качества и спонтанност.

Склонността да бъдете контролиращ родител най-вероятно е породена от добри намерения. Обичате детето си и имате желанието да расте щастливо и успешно.

 

Родителите се тревожат за децата си, някои се плашат от отговорността, която налага отглеждането и възпитанието на децата и управляват тревогата си, контролирайки ги.

Още по-вреден вариант е, когато единият родител контролира и критикува другия родител. Децата виждат връзката на родителите си помежду си и живеят в атмосферата, предвидена за тях. Ако сте разтревожени и ядосани, отказвате да се занимавате със собствените си проблеми и обвинявате другите, вие причинявате това на всички около вас. Освен когато се преструвате пред хората, които искате да впечатлите (обикновено всички, освен вашето семейство).

 

Децата, които безпомощно гледат как родител е унижен, тривиализиран или по-лошо, изпитват големи затруднения с бъдещи връзки. Те развиват проблеми с доверието и основното им чувство е, че нещата не са съвсем правилни.

 

Вместо да се карате, опитайте да се съсредоточите върху доброто в своя съпруг и деца. Справете се със собствената си тревожност и спрете да я причинявате на всички около вас. Вземете решение да се отпуснете, да се доверите, да забравите за това, което хората ще мислят. Научете нов начин за комуникация.

 

Консултацията с психолог може да помогне да се освободите от товара си от миналото или да бъдете по-любящ и адаптивен родител. Не чакайте, докато разрушите брака си и не нанесете необратими щети на децата си.