Много често срещам у клиентите си схващането, че семейната терапия е насочена само към взаимоотношенията на партньорските двойки, което предизвиква необходимостта от по-ясна представа какво точно представлява. За целта нека първо да дадем най-обща дефиния за семейство, без да разглеждаме отделните структури.


Със семейството като дефиниция и съставна част от обществото се занимават различни науки, всяка от които дава своето определение. От правна гледна точка това са хора, които са в съвместно съжителство, са със сключен граждански брак помежду си, въпреки че в днешно време законният брачен съюз като институция не се явява задължително условие. Социологията разглежда семейството като конструкт от няколко души, които са свързани помежду си с кръвна връзка или брачен съюз.


Разбирането за семейство е много индивидуално, но е обединено от всеобщата нужда от принадлежност към група с чувство за близост и емоционална свързаност, привързаност, подкрепа и сигурност. От където и да го погледнем, семейството е биологично-социална структура на свързани помежду си лица, които признават своето родство. Освен това са част от едно домакинство и са обединени от общи ценности, възгледи и цели. Семейната среда обхваща влиянието както на духовните ценности, така и на нуждите от икономически характер. Семейството заедно се бори за едно.



Говорейки за семейството, в психологията често залагаме на концепцията за взаимоотношенията в семейството по произход, което играе важна роля за възпитанието и формирането на ценности, и семейството по принадлежност към момента, което е личен избор. Няма как да не обърнем внимание и на традициите, които се предават от поколение на поколение. Та от гледна точка на семейната психотерапия, всеки индивид се разглежда като част от тази система, наречена семейство. Теоретичната основа на този подход е, че проблемното поведение на човек и разбирането му зависи от поведението на другите членове.

 

Индивидуалните проблеми се възприемат като част от рамката на семейните отношения. Акцентът се измества от индивида към междуличностните отношения в семейството. 


Системният подход е психотерапевтичен метод, при който някои или всички членове на семейството участват заедно в сесии с един или повече терапевти, за да се справят с трудностите, които обикновено възникват при някой от членовете му. Основоположник е Грегъри Бейтсън.


Целта на семейната терапия е не само да елиминира симптома в члена с проблемното поведение, но и да разбере ролите, които всеки член е поел, за да възстанови стабилността на семейните отношения, да подобри комуникацията между тях и да насърчи личностно развитие на всички. Това се случва с идентифицирането и обсъждането на моделите, които нарушават баланса и хармонията в отношенията на членовете на едно семейство и съответно се търсят нови модели за взаимодействие. Семейните взаимоотношения са основната и най-важна движеща сила за психичното благополучие на всеки един индивид и тяхната позитивност е в основата на едно хармонично и балансирано съвместно функциониране.


В хода на терапията партньорите или членовете на семейството, между които се е породил конфликт, с помощта на терапевта, кризата може да се използва за подобряване на взаимоотношенията. Фокусът е в това да не бъдат накърнени чувствата и достойнството на нито един от участниците в процеса. 


Помощта в семейната психотерапия не е задължително да се оказва само на партньорска двойка. Може да е отделен индивид, съпружеска двойка, цялото семейство, включващо родители и деца, дори и членове от разширеното семейство. Възникналите проблеми могат да бъдат от различно естество. Може да касае взаимоотношенията между партньори, затруднената и напрегната комуникация с децата, проблеми, възникнали между децата в семейството...


Отношенията в семействата са наистина сложни, тъй като всеки човек, бидейки уникален, има свои собствени идеи, мнения, чувства, притеснения, силни и слаби страни. Всяка от промените в жизнения цикъл на семейството и неговите отделни членове може да наруши хармонията в него, например болест, безработица, смяна на местожителство, пристигането на нови членове в семейството, развод, смърт или друго травматично събитие. Някои семейства намират свои собствени начини да управляват тези промени, докато за други е трудно да активират силите за управление на промените.


Семейната терапия може да помогне на семействата, когато членовете им се чувстват тъжни или ядосани, когато не се чувстват сигурни и уверени в начините, по които се опитват да се справят с трудностите, или когато семейството се чувства в капан в цикъл от повтарящи се поведения, които пречат на комуникацията и сътрудничеството между отделните членове.