Емоционалните проблеми при юношите често водят до проблеми с поведението като импулсивност и агресия. Докато тестват границите на своята автономия, те започват да предизвикват родителите си и да защитават своята гледна точка с особена упоритост. Често започват да си служат с лъжи, за да избегнат конфронтация с родителите си. И накрая, може би най-опасното поведение, което подрастващите могат да развият, е да се включат в опасни и смели практики и навици, за да спечелят одобрението на своите връстници. 


Юношеството е период, когато човекът преживява бързи промени, които засягат както физическото развитие, така и когнитивното и психо-емоционалното развитие. Това е една от най-важните фази от живота на човека и е мост между детството и зрелостта. Що се отнася до физическото развитие, тялото на юношата се променя с много бързи темпове (височина, тегло, пропорции, мускулна система, функция на органите), като най-важната промяна е узряването на половата функция. На ниво когнитивни способности юношите все още имат ограничени критични способности и често проявяват експериментално или високорисково поведение.


Постепенно те преминават от етапа на конкретна мисъл към абстрактно мислене, започват да осъзнават последиците от своите действия, правят логически предположения и обмислят многостранно състояние. Психо-емоционалното състояние на подрастващия се характеризира с по-голяма нужда от независимост от родителските фигури, привързаността му към връстници, изследване на границите и идентичността, социализация, еротичен интерес и евентуално започване на сексуална активност. Емоциите през този период се изпитват с голяма интензивност (прекомерно вълнение, но и изблици на гняв), докато юношите често проявяват амбивалентност към тях (в един момент са щастливи, а в другия момент изглеждат тъжни). 



За много родители този период е източник на голям стрес и не е необичайно семействата да изпитват голямо напрежение и конфликти през този период. Промените, които се случват в юношеството, следват такова темпо, че родителите често се затрудняват да разберат как е възможно послушното и кооперативно дете сега да се превърне в човек, който реагира, твърди, става автономен и се стреми да осигури личния си живот. Родителите често се чувстват слаби в ролята си, често разкривайки, че се страхуват за децата си. Усилията им да общуват с юношата могат да изпаднат в празнотата и те често прибягват до крайни решения или ограничения, за да научат детето си на „правилното“ и да намалят поведението му.


От друга страна, юношите, с които работя, често твърдят, че не говорят с родителите си, защото не ги слушат, не ги разбират или често реагират пресилено на техните избори и нужди. Те често признават, че се страхуват, че родителите им ще бъдат силно емоционално засегнати (гняв, разочарование, срам), ако им разкрият нещо, с което не са съгласни.


Със сигурност разговорът с тийнейджър не е лесна задача. Подобряването на способността на родителите да общуват открито и ефективно с децата си значително увеличава връзката с тях, защитава и развива отношенията им.


Признайте своите чувства и собствената си перспектива. Разпознаването на чувствата на тийнейджъра и зачитането на собствената му позиция по даден проблем е може би един от най-важните фактори за водене на конструктивен диалог с него. Използвайте фрази, изразяващи разбиране. Със сигурност вашият собствен житейски опит може много да допринесе за потенциален проблем, който засяга тийнейджъра, но се опитайте да го оставите настрана за известно време.


Поведенческите проблеми през юношеството са доста трудни и затова е добре да спечелите доверието на детето си, без да сте критични. Напомняйте му често, че го обичате и се възхищавате от това, което е и не е необходимо да променя личността си за никого. И накрая, ако забележите опасно поведение, добре е да се намесите. Но винаги помнете да бъдете много дискретни, тъй като тийнейджърите са особено уязвими към критики и могат да реагират лошо.


Управлявайте собствените си емоции. Понякога има много смисъл родителите да се чувстват ядосани или много притеснени от поведението и избора на детето си. Не започвайте диалог, ако се чувствате съкрушени от емоциите си. Отделете малко време за себе си, за да се успокоите и да помислите за ситуацията по-спокойно.


Ако имате затруднения, не се колебайте да потърсите помощта на специалист.