В предишни статии представих и диференцирах някои от най-често срещаните обучителни затруднения, които се проявяват още в по-ранните години от детството. Тези проблеми обаче нямат отношение само и единствено към академичните постижения на детето, а оказват огромно влияние върху емоционалните процеси и социалните взаимоотношения на детето или юношата.


Детето с обучителни затруднения се чувства много неудобно, тъй като му е трудно да успее, чувства се в неравностойно положение и е систематично разочаровано, тъй като, колкото и да се старае, не успява да се представя добре в училище.


Детето с обучителни затруднения се сравнява с другите – нещо, което е нормално на тази възраст - и често у него се пораждат редица негативни чувства. То често е с усещането, че сякаш е изгубено. То чувства, че няма способности, изолиран е, срамува се и може да започне да реагира и агресивно, не защото е „лош“, а защото е разочарован и ядосан. От друга страна, то понякога може да прибегне до това поведение в опит да прикрие затрудненията си. Вероятно е по-добре да го смятате за „досаден“ и „обезпокоителен“, отколкото за „в неравностойно положение“ и „глупав“. По този начин детето или юношата, които вече имат затруднения в управлението на проблемите с учебните затруднения, се зареждат с още по-големи такива. Самочувствието му е разклатено и нестабилно, то се чувства самотно и губи всякаква увереност в своите способности като цяло. Училищната среда не винаги е полезна, тъй като другите деца често могат да се подиграват или изолират дете с обучителни затруднения.
Децата с обучителни затруднения могат да носят досадно-реактивно поведение вкъщи –  да дразнят своите братя и сестри, да се „пречкат“ в краката на родителите си, да бъдат хиперактивни и неспокойни. Те могат да проявят фобии, физически симптоми, прекомерен стрес.



Децата с обучителни трудности често са застрашени от отпадане от училище, особено в случаи, когато семейството не приема и не признава проблемите на детето. Децата и юношите с обучителни затруднения често трябва да се справят не толкова със самия проблем, колкото с невежество или липса на информираност за заобикалящата ги среда. По този начин може да се създаде омагьосан кръг, който ще ги следва, увеличавайки техните трудности.


Обучителните затруднения в някои случаи могат да бъдат преодолявани ефективно, стига диагнозата да се постави рано и симптомите да не се разглеждат като индикация за други проблеми. Информираните учители трябва да информират родителите, а те от своя страна да се обърнат към специалисти, които ще помогнат на децата да се справят с трудностите си и да използват потенциала си. Училищната система няма право да създава пренебрегвани деца. Насърчението може да се превърне в положителен мотиватор, докато намаляването на стойността влияе върху ученика и образа, който той приема за себе си.


Работейки с деца, забелязвам, че учебният материал се движи толкова бързо, че децата често имат много пропуски. Нуждата от промяна в учебните програми е крайно необходима. Необходимо е да се направят и промени в устройството и организацията на класните стаи в полза на приобщаващото образование. Разбира се, от особена важност е и информираността на всички родители и деца, които би спомогнало за приемането на детето с обучителни трудности, както и възпитаването на толерантност и грижа. Така детето с обучителни затруднения няма да се чувства само и изолирано, получавайки помощ от другите деца в класа. Ролята на учителя е от огромно значение за случването на този процес.