Да бъдеш родител е едно от най-приятните, забавни, но и трудни изживявания, които разделят живота на преди детето и след като се появи. Никой не знае как да бъде родител преди да стане такъв и даже не подозира колко малко се познава и колко много има да се учи на търпение, отговорност, всеотдайност и емпатия.

 

Докато отглежда детето си, родителят има и шанса отново да изживее детството си, но и да се справи с гневните изблици и страхове на детето, да му е опора, да го разбира и изслушва.


 

Наръчникът „Как мисли детето?“ предлага 100 от най-често срещаните сценарии през първите седем години на детето и обяснява какво се крие зад поведението му. Книгата превежда неговите реакции на езика на възрастния, учейки го да ги тълкува по-добре.

 

Изданието съдържа множество илюстрации и инфографики с подходящо оформление на разиграните сценарии и може да се чете избирателно, например да се търси дадена тема или решение на конкретна възникнала ситуация.

 

Целта на „Как мисли детето?“ е да усъвършенства общуването между родител и дете. Изданието се позовава на задълбочени изследвания по детска психология и невропсихология и помага да видим света през очите на детето.

 

Авторите, Танит Керет и д-р Ангард Ръдкин, правят паралел между преживяванията на всеки родител като дете, изискванията и отговорностите му, доколко се е привързвал към другите, как е изразявал чувствата си. Според тях това е пътят към откриването на собствен родителски модел.

 

 „Как мисли детето?“ изследва ценностите на всеки родител, за да е наясно какви принципи ще следва при възпитанието на детето. 

 

Книгата помага на родителите да се научат да тълкуват езика на детето и да разбират себе си по-добре през опита, споделен в разглежданите сценарии.

 

Книгата е разделена на три възрастови периода: 2–3 години, 4–5 и 6–7 години, за да обхване спецификата на всеки от тях.

 

Авторите съветват родителите да избягват битката за власт и да задават на детето разумни граници на действие, за да гради увереност и самостоятелност. Обръща се внимание да не се предлагат подкупи на детето, за да свърши нещо, или обратното – да се наказва, като бъде лишено от нещо любимо.

 

Предлагаме ви откъс от книгата „Как мисли детето?“ от Танит Керет и д-р Ангард Ръдкин:

 

Дай ми телефона!

 

"С цветния си екран телефонът очарова детето, затова е разбираемо защо ви се приисква да му го дадете, когато е раздразнително или отегчено. За развитието на познавателните и социалните му умения обаче е добре от ранна възраст да ограничавате времето пред екрана.

 

Вероятно си мислите: Телефонът ще ангажира вниманието му, докато ни сервират храната. Откажа ли, ще предизвикам нервен изблик. Изкушавате се да отстъпите, вместо да се справяте с пристъпи на раздразнение. Блазни ви навярно мисълта да си осигурите време за себе си или мислите, че образователните приложения са полезни. Дадете ли телефона обаче, му казвате, че джаджите са по-интересни от хората и охотно му предоставяте заместител на вашето време и внимание.

 

Какво си мисли детето: „Забавно е да си играя с телефона на татко. Харесва ми.“

 

Ярките цветове и изображенията, откликващи на леко плъзване с пръст, включват нервните пътища на удоволствието в мозъка на детето. Незабавната обратна връзка е причина то да предпочита да се занимава с телефона, вмести да играе и да общува в реалния свят.

 

Как да отклинем?

 

Дръжте телефона извън полезрението

 

Давайте пример за здравословно ползване на телефона и в присъствието на детето свеждайте до минимум проверките на социалните мрежи и телефонните разговори. Мозъкът на детето все още е пригоден да учи най-добре от взаимодействие лице в лице.

 

Казвайте „не“

 

Покажете ясно, че телефонът ви не се предлага свободно. Макар да успокоява сякаш чудодейно раздразнителни деца, поставянето на ясни граници за използване на екрана е правилният път.

 

Бъдете в настоящето

 

Детето ви е в период на забележително когнитивно развитие. Покажете му колко много неща за наблюдение и обсъждане има наоколо. Заместете самотното взиране в екрана с разговори, игри за двама и рисуване – важни занимания за упражняване на говорните и двигателните му умения.

 

Не позволявайте телефонът да се превърне в играчка

 

Връчвате ли му телефона винаги, когато се отегчи, детето няма да се научи да разчита на своите способности – да използва въображението си и любознателно да изучава околния свят.

 

Не вярвайте, че детето поумнява благодарение на телефона

 

Няма данни телефонните приложения да поощряват познавателните способности на децата на тази възраст. Много изследвания обаче показват, че недостатъчното общуване с възрастните забавя усвояването на говорните и социалните умения."