Всяко дете отказва да сътрудничи понякога и може да се държи предизвикателно, особено ако е уморено, гладно или разстроено.

 

Противопоставянето е нормален етап от развитието на децата, особено във възрастта от 2-та до 3-тата година, както и при тийнейджърите.


 

За нас, като родители, е трудно, когато има прояви на гняв, враждебност или дразнене, чести спорове или прехвърляне на вина върху околните.

 

Като родител и в работата си с деца се убедих, че възрастните често реагираме защитно на противопоставянето. Стига се до борба за надмощие и общуването ни с децата става непълноценно.

 

Ако често се сблъсквате с отказа на детето, това може да внесе умора във вас с времето. За да се справите, първо потърсете причините за това поведение.

 

Възможно е детето ви да има нужда от внимание или друга неудовлетворена потребност, да е неспокойно заради трудности в училище или в социалния си живот. 

 

Отделянето на време, за да разберете защо детето ви се държи по този начин, е голяма част от намирането на решението.

 

Опитайте някои от тези стратегии: те могат да ви помогнат да общувате по-добре и да постигнете по-добро сътрудничество с децата вкъщи.

 

Поставете отговорността в ръцете на детето

Посочете ясно на детето неговите отговорности, вашите очаквания и привилегиите, които спазването им носи. Това насърчава сътрудничеството, защото, за разлика от наказанието или отнемането на права, поставя отговорността в ръцете на детето. Детето знае какво се очаква от него и какво трябва да направи, за да получи това, което иска.

 

Уведомявайте детето предварително какво предстои

Дайте време на детето да се подготви за това, което следва. Уведомете го, че след десет минути трябва да приключи с домашните си или да изключи компютъра, за да дойде на вечеря.

 

Бъдете съпричастни

От децата се очаква да са покорни и да изпълняват винаги исканията на възрастните, но и те изпитват същите чувства като нас. Насърчавайте ги да говорят за чувствата си. Утешително е, когато им покажем, че разбираме как се чувстват и изразим съпричастност.

 

Казвайте на децата какво могат да правят

Децата, особено по-малките, реагират много по-добре, когато им кажем какво могат да правят, а не какво не трябва да правят. Вместо да кажете на детето да не рита топка вътре, предложете да излезе навън, или, ако не може, да рита балон или да си сглоби футболно игрище от конструктор.

 

Не водете безсмислени битки

Когато малкото ви дете си играе в калта, цапа дрешките си и отказва да излезе от там, оставете го. Дайте му възможно най-голяма свобода, стига да е в безопасност, да не наранява себе си или някой друг, и да не поврежда нещо.

 

Давайте избор

Децата имат нужда да избират и често се държат по-добре, когато им се даде избор. Това е стъпка към порастването и помага за укрепване на самочувствието им.

 

Дръжте на думата си и избягвайте споровете

Не използвайте празни заплахи, бъдете последователни и честни с детето. Избягвайте дългите лекции, споровете и язвителните забележки за поведението или интересите му. Бъдете реалистични в очакванията си към него в зависимост от възрастта му.

 

И на последно място, но не и по-важност: за да можете да посрещнете по-спокойно трудните моменти, уважавайте и собствените си нужди. Когато усетите, че се изнервяте, кажете на детето, че ще поговорите по-късно. Пригответе си чаша чай или кафе, дайте си малко време насаме. Така давате време и на детето да помисли за поведението си.