Като родители понякога сме озадачени или дори разтревожени от решенията, които децата ни вземат. Често си мечтаем те да вземат обмислени решения, но се оказва, че младите хора често са водени изцяло от своите емоции.

 

Човешкият мозък не се развива напълно до около 25-годишна възраст. След 25-тата година вече можем да разчитаме на префронталната кора (считана за рационалната част на мозъка), за да вземаме добре информирани и отговорни решения. Децата и тийнейджърите обаче обикновено използват амигдалата за тази цел. Тя е областта на мозъка, която предизвиква емоционалните ни реакции. Това означава, че при младите хора липсва връзката между префронталната кора и амигдалата, необходима за разглеждане на дългосрочните последици от едно решение.


 

Родителите могат да помогнат на децата да изследват своя избор, алтернативите и естествените последици от което и да е решение чрез т. нар. матрица за вземане на решения.

 

Матрицата за вземане на решения е създадена от проф. Стюарт Пю като аналитичен метод за класиране на набор от опции. За целта се обобщават възможносите, измежду които се избира, и се изготвя списък с критерии, на всеки от които се дава относителна тежест.

 

Пример за матрица на Пю

 

Да предположим, че детето избира между три варианта за пoдарък за рождения си ден: колело, скейборд и инструктор по скейтборд или конзола за видеоигри. Разполагаме ги в най-лявата колона на матрицата. След това избираме най-важните критерии за оценка, които се разполагат в най-горния ред на матрицата, като например степен на забавление, цена, влияние върху здравето, време с приятелите. Всеки от тях може да получи оценка по петстепенна скала, например +2 – по-добре; +1 - добре, 0 - неутрално, -1 - лошо, -2 -  по-лошо. Рейтинговата скала за оценка може да включва 1, 4, 9 (1 = ниско, 4 = умерено, 9 = високо). Отделните критерии за оценка биха могли да получат и различно тегло, в случай, например здравето да получи три пъти по-голяма тежест. Накрая рейтингът на всяка опция се умножава по нейното тегло. Дори и най-отговорният вариант да не е този, който детето би избрало, резултатът би могъл да провокира дискусия и размисъл.

 

Като родители бихме могли да упрекнем децата за изборите, които правят, или да им помогнем да се научат да вземат по-разумни решения, като осмислят последиците от тях. И в двата случая отделяме време. За нас остава да претеглим кой е по-подкрепящият и любящ начин да прекараме време с децата си.

 

Източник:

https://www.urmc.rochester.edu/encyclopedia/content.aspx?ContentTypeID=1&ContentID=3051#:~:text=The%20rational%20part%20of%20a,cortex%2C%20the%20brain's%20rational%20part.&text=Teens%20process%20information%20with%20the%20amygdala.

https://www.thedrum.com/news/2019/01/30/why-emotion-plays-critical-role-decision-making