Като родители искаме да знаем как се чувстват децата ни и какво ги вълнува. Техните чувства са прозорец към най-съкровените им нужди, интереси и мечти. От тях можем да научим много.

 

Трудно бихме могли да имаме пълноценна връзка с някой, който не говори за чувствата си. Но как да предразположим децата да споделят? Това може да е особено трудно с тинейджърите и по-затворените в себе си деца.


 

Важно е разговорите с тях да се случват непринудено, без да сме твърде настоятелни или делови. Децата, които получават емоционална подкрепа от родителите си, се справят по-добре с трудностите и се чувстват част от семейство, в което имат право да изразят своята индивидуалност.

 

Има обаче някои подводни камъни, които пречат на пълноценното общуване, и за които е добре да внимаваме.

 

Такива са например прибързаните ни преценки. Без да го осъзнаваме, често приемаме проявите и затрудненията на децата като личен провал. Колкото и да е трудно, оставете децата да се изкажат докрай, преди да предложите вашата гледна точка. След като бъдат чути, и те ще могат да ви изслушат на свой ред.

 

Освен това децата няма да споделят с нас това, за което знаят, че може да ни разтревожи, разочарова или разгневи твърде много.

 

Избягвайте назидателния тон, обвиненията и обидите. Ако едно дете се намира в затруднение, то най-вероятно вече се чувства засрамено и уязвимо. Нашата доброта и състрадание им показват, че могат да разчитат на нас, дори когато са сбъркали пътя.

 

Умението да изслушваме, дори и в моменти на неразбирателство, е пътят към взаимното доверие. Понякога прекъсваме изблика на децата или ги отпращаме в другата стая, за да се успокоят. Всъщност, в такива конфликтни моменти могат да излязат наяве тежки истини. Те могат да подействат пречистващо.

 

Не е нужно да сме на разположение на децата си през цялото време. Когато сме заети или не се чувстваме емоционално достъпни, просто можем да отложим разговора, като им обясним, че имаме нужда от почивка.

 

Понякога обвиняваме децата в лъжа и манипулация. Нищо обаче не прекъсва доверието им така бързо, както обвинението в лъжа. Децата лъжат най-често, за да избегнат нещо, от което се страхуват. Когато тези страхове отпаднат, ще можем да проведем по-задълбочен разговор с тях.

 

Когато децата не знаят как да се справят с трудните чувства, като тъга, срам или гняв, те могат да се затворят в себе си или да проявят агресивно поведение. Отхвърлените чувства могат да се трансформират в разрушително поведение.  

 

В такива моменти дълбокото и бавно дишане помага на децата да се успокоят. Дишането е най-могъщата техника за освобождаване от напрежение, която може да приложите навсякъде и по всяко време. Както и прегръдката, слушането на любима музика или разходката сред природата.

 

Когато децата са малки, могат да ни говорят с часове. С порастването те се дистанцират, но това няма да се случи, ако превърнем семейството в място, където усещат, че са приети и принадлежат. Потърсете общи дейности, които да носят радост на всички в семейството, и които ви сплотяват. Това може да е семейна раходка, вечер на настолните игри или семейна филмова вечер. Понякога е истинско предизвикателство да останем подкрепящи, особено през тинейджърските им години. Колкото по-силно се свържем с тях обаче, толкова по-малко ще бъде напрежението и трудните разговори. В крайна сметка свързването е личен избор, който изисква доверие, търпение и любов.