В практиката на психолога често се срещаме със семейства с осиновени деца. Разбира се, те влизат в кабинета с проблеми от различно естество, но обикновено, разговаряйки с клиентите си, се разбира, че децата им не знаят произхода си и как точно са попаднали в семейството.


Наскоро едно семейство ме попита как и кога да кажат на 6-годишното си дете, че е осиновено. Според семейството детето не е достатъчно зряло да осмисли истината. Бяха правили няколко опита да разговарят по темата, но детето не обръщало никакво внимание на това.


Изоставянето от майката е изключително травмиращо за психиката на човек събитие. Когато човек научи, че е осиновен, той предефинира цялото си същество. Усещането за себе си се променя и той се нуждае от достатъчна терапия, за да може да се справи с тази травма. Много сериозен е въпросът как се справяте и трябва да внимавате и да слушате детето си. Необходимо е да се оцени адекватно психо-емоционалната зрялост на детето. Ако то расте с идеята, че произхожда от конкретното семейство, да научи, че това е само илюзия, ще разбие всичките му представи и може да доведе до много голяма травма.



Любопитството на децата към осиновяването им е нормална част от тяхното развитие. Първите две години от живота на осиновеното дете са важни, тъй като именно през този период се структурират положителните емоции, свързани с думата „осиновяване“. Затова би било добре тази дума да се използва в ежедневието от първите години, още преди детето да научи какво означава. Добре е детето да няма спомен за „деня, в който му е казано, че е осиновено“.


Децата обичат да чуват истории за себе си и това включва историята за това „как станахте семейство“. Създайте личен фотоалбум с историята на детето, за да може то да каже коя част от нея би искало да чуе. Много осиновители поставят своя снимка с биологичната майка преди раждането. Още преди детето да проговори, можете да споменете наличието на снимката и да разкажете за биологична майка - специална жена, която го е отглеждала в утробата си в продължение на девет месеца и е избрала вас да бъдете негово семейство.


В предучилищна възраст (2-4 години) вероятно ще възникне въпросът „бях ли в корема ти“. Децата трябва да разберат, че са дошли на света по същия начин като всички останали. Важно е да кажете, че обичате детето толкова, колкото бихте го обичали, ако то е израснало в утробата ви. През тази възраст целта е да се изгради високо самочувствие, когато става въпрос за осиновяване. Понастоящем децата се нуждаят от конкретна информация и ако не могат да видят или уловят нещо, това може да не е вярно за тях. Можете да кажете на детето, че този акт на майката е решение на любовта. Ако възникне въпросът „Ако тя ме обичаше толкова много, защо не иска да ме познава?“ Може, ако сметнете за полезно, да се опитате да се свържете с биологичната майка на детето и да се уверите, че изграждате отношения, основани на уважение и разбиране. Винаги помнете, че трябва да бъдете уверени и горди, когато говорите за вашата история и биологичните родители на детето. Те знаят, че са дошли от този човек и ако вярват, че биологичните им родители са „лоши“ хора, те ще се чудят какво „зло“ могат да наследят.


На 5-9-годишна възраст детето може да започне да задава въпроси, на които може да не сте сигурни как да отговорите. Без значение колко сте подготвени, детето може да попита нещо, което никога не сте смятали за възможно. Подгответе се да отговорите на въпроса „Защо майка ми не ме задържа?“ Обсъдете обстоятелствата, довели майката до това решение. На този етап детето осъзнава, че не е биологично свързано с вас. На някои деца това може да причини тъга. Позволете му да има тези чувства, тъй като това не е нито отражение на липсата на любов към вас, нито скрито желание да живеете с биологичния родител. Детето скърби поради факта, че не е биологично свързано с вас и това е нормално. Помогнете му да се чувства в безопасност относно чувствата на осиновяване. Уверете го, че го обичате, както бихте го обичали, ако то е ваши биологично дете.


В предюношеството и юношеството (10 години и повече) е важно да не се крие информация, тъй като това може да застраши отношенията на доверие, които се изграждат в момента. Кажете на детето, че може да споделя колкото иска информация със съучениците и приятелите си. Насърчете го да помисли какво би искало да сподели с другите. Това е тяхната лична история и те имат право да споделят само, ако това не ги смущава. И накрая, важно е да покажете на детето, че обичате да говорите за това как сте станали семейство, така че то да се гордее с историята си на осиновяване.


Начинът, по който детето се чувства, е пряко свързано с това как то разбира, че се чувствате по отношение на неговата история „как станахте семейство“. В случай, че не можете да дадете отговор на въпросите на детето, винаги можете да се консултирате със специалист, който да ви помогне да дадете честен и подходящ за възрастта отговор.